МАГИЯ, МАГИЧНИ ДЕЙСТВИЯ И РИТУАЛИ
В ДУХОВНАТА
КУЛТУРА НА ЛЕСИДРЕНЕЦА
Камелия Мирчева
Статията е част от книгата на Камелия Мирчева "За Лесидрен и лесидренци"
Поверията, разказите и
действията, свързани с магичното като категории и днес са се запазили в
съзнанието на възрастните хора в Лесидрен.
Някои от тях са се запазили и до
днес в автентичния и вид, други са трансформирани и променени, а трети са забравени.
Магията, магичните същества,
действия и ритуали във вярванията на лесидренеца в миналото могат да бъдат групирани в три
основни магични групи:
Ø Лечителски магични действия и
растения.
Ø Магични действия при раждане на
дете.
Ø Магични действия при смърт.
Ø Нереални магични същества.
Лечителски
магични действия и растения
Балканджията още от ранното си
детство се е запознавал с въздействието на лековитите треви и растения. Това е
свързано с начина на живот на хората от
с. Лесидрен. В миналото те през лятото са живеели на колибата и кошарата, а зимата в
селото. Това е изисквало от хората да
могат сами да се справят с по-леките си заболявания.
В Лесидрен е имало и билкари и
лечители, които са събирали в най-подходящия период определените лечебни
растения. Но това са правели и жените във всяко семейство.
Познати са били лечебните
свойства на почти всички билки, растящи в околността. Приготвяли са се отвари
за лечение на простудни заболявания, лапи и мехлеми. Рецептите са се предавали
в семейството.
Много интересни са и магични
действия и ритуали, които са насочени срещу предпазването и лечението на
душевните болести. Най-характерни в това отношение са баенето /срещу уроки, уплаха, шок, подтиснатост и депресивни
състояния/, леенето на куршум, леене на восък, гасене на въглен и опушване
с лековити треви.
Баенето
се извършвало чрез шепненето на магични
думи, обикновено в стихотворна форма или като скоропоговорка. То е придружено с
движения на ръцете около главата или
цялото тяло на болният. Баенето е съпроводено с леене на куршум. Баячката
взема куршум, гърмян в дърво или парче олово и го слага в бакърен съд на огъня
докато се стопи. Тези действия са придружени с напеви. Разтопеният куршум се
изсипва в поставена паничка с вода над главата на болния. Действието се
извършва три пъти, като паничката се поставя над сърцето и над главата. Там
където оловото се пръсне се смята, че се е вселил страха. След това болният
трябва да пийне три пъти вода от паничката. За пълно излекуване е необходимо
процедурата да се повтаря в три последователни дни. Когато оловото се пръска по него се получават
различни фигури, по които баячката гадае от какво се е получил страха. Отлетият куршум се дава на
болния с поръчението да го сложи под възглавницата си и да преспи над него една
нощ. На сутринта куршума трябва да бъде пуснат в течаща вода.
Леенето на восък е идентично с това на куршума. Думите се пазят в тайна и се предават само
от баба на внучка или правнучка, която още не е “пропала” т.е. не е достигнала
полова зрялост. Думите на баенето не се
предават на дъщеря, защото се е вярвало,
че тези способности се предавали през едно или две поколения. Баенето се е
извършвало и като превантивна мярка за предпазване от уроки. За предпазване от урочасване се е
използвало и гасене на въглен. В съд
с вода се е спускал горещ въглен. Като въгленът угасне се изпива водата.
Смятало се е, че това предпазва и от лоши магии.
Тази вода Лесидренци наричат
“пърпъл” и са я използвали при лечението на много силна кашлица.
След баенето против уроки предпазващо действие
оказва връзването на червен конец и прехвърлянето на камък през рамото.
Интересен магичен ритуал е
опушването с треви и корени. Когато човек се залежи дълго време болен при него
отива баячката. Тя слага в огнището
върху метална плочка с дръжка различни комбинации от корени и треви, с които
“опушва“ стаята.
Ритуалът е съпроводен с пеене и
говорене на различни магични думи. Корените се събират по Еньовден. След
опушването стаята се поръсва с вода, в която са варени лечебни треви. За
поръсването се е използвала китка здравец или босилек със завързан на нея
червен конец. Смятало се, че това ще помогне за завръщането на здравето на
болния.
Вярвало се е, че ако болен човек се опуши с чернокос
/бял оман/ ще се излекува от страховете си.
Има една легенда, която разказва,
че в Лесидрен живеела чудно хубава мома. Но голямата хубост, голяма беда може
да донесе, особено ако живееш под робство.
А тази мома живяла по времето на турското
робство. През Лесидрен минал един бей и я пожелал за харема си. Слугите му я
причаквали, за да я отвлекат. Уплашила се момата и тогава една баячка я научила
как да се спаси. Дала й корени и треви и я научила как да се опушва с тях, та
да изглежда сякаш е болна. Разчуло се из околностите за болестта на момата. Не
повярвал на болестта й беят и я отвлякъл, но по пътя за Турски извор /сега
Български извор/ се уплашил, да не би да е болна и я пуснал.
Опушването се използвало и против
бяс. Бясното куче се е убивало и са го изгаряли, а ухапаният човек и децата
прескачали огън, към който са се прибавяли лековити треви и корени.
В по – стари времена във всяко едно семейство
в Лесидрен се е знаело за лечебното действие на някои билки и растения.
Знаело се е, че:
Ø Кокоши трън
се лекува с листо от млечок, което се слага на болното място, след като то е
намазано със сок от растението. Бил е използван и разтвор получен от бръшлянови
листа, накиснати в оцет, като сместа е трябвало да престои на слънце 10 дни.
Ø При безсъние се е прилагало изяждането на една лъжица от смес,
получена като към половин буркан мед се е прибавяла една глава счукан червен
лук. В продължение на 5 дни всяка вечер преди лягане човекът, страдащ от безсъние е трябвало да
изяде една лъжица от сместа.
Ø При ухапване от бясно куче раната се е налагала със смес, приготвена от
6 глави счукан на ситно чесън, примесени с оцет. Компресите е трябвало да се
сменят сутрин и вечер до зарастване на раната.
Ø Болни венци са лекували с жабурене на отвара, приготвена от сварени във
вода равни части от корени на къпина,
корени от млечок, дъбови кори, и кори от дрян.
Ø При зъбобол и болни венци болният се е жабурел с отвара, получена от
сварени във вино, равни части от изсушени и стрити на прах кори от дрян, кори
от дъб и млади клонки от цер.
Ø Ако в очите на човек попадне
вар те са се измивали с топъл разтвор,
получен от разтворена във вода захар.
Ø Ако човек е ударен от гръмотевица трябвало да бъде заровен за два три часа в
мокра земя, след което да бъде изкъпан в студена вода и да се разтрие цялото му
тяло с оцет.
Ø При лекуването на болно и зачервено гърло се е използвала
отвара от сварени във вода или в прясно мляко, подсладено със захар стъбла,
цвят и листа от слез. С отварата се е мажело гърлото на болния и се е пиела по
3 пъти на ден.
Ø Изгорено място се е мажело със смес, получена
от разбит белтък на яйце, смесен със свинска мас или се е налагало със листа от
кисело зеле.
Ø Измръзнали крайници са се мажели със смес, получена от ракия, примесена във мас.
1933 г. Гена Дочева Нешкова
Интересна личност в Лесидрен е
била Гена Дочева Нешкова, наричана Гена
Врачката..
Била е много популярна в цялата страна и е
лекувала с билки.
Нейната внучка Цонка си спомня : „Баба ми Гена е родена през 1888 година в с. Лесидрен и почина през 1966
година. Разказвала ми е, че през 1916 година, когато била на 28 години при нея
започнали да се явяват „Живи и здрави”. Това били 3 жени и един мъж, които били много едри и
стройни и облечени в лъскави дрехи. Носели нещо като златни ризници. Когато „
живи и здрави” й са се явили за първи път тя е къпела едно от децата си, което
било много мъничко. Преди това са й починали две деца. Имала е живи двама сина
/Борис и Георги, баща ми / и две дъщери - Цона и Мария. Когато се появили „Живи
и здрави” тя се уплашила и помислила, че идват, за да вземат и най-малкото й
дете, което къпела в момента. Но те започнали да й говорят, че тя е избрана да
лекува хората с билки.
Баба Гена започнала да се моли да не я закачат за такива работи. Казала им:
„ Какво разбирам аз от билки. Оставете ме да си гледам децата и мъжа.” Молила
им се, но те й казали да не се притеснява, че те ще й казват, а й че колкото и
да упорства ще идват при нея, докато се съгласи, защото била избрана за това.
Рекли й, че когато човек е избран за нещо такова, няма воля да избира дали
приема или не. Идвали всяка вечер при баба „Живи и здрави” и най-накрая тя се
съгласила да ги изслуша какво ще й кажат.
Едната жена й рекла: „Тази нощ ще идиш в Дъбравата при кладенеца. До него
от ляво има един по-голям камък, висок около половин метър. Ще се качиш на него
и ще видиш една бучка сняг в най-лявата му страна. Ще я махнеш и под нея ще
намериш три бурена /билки/. Ще ги изкъртиш и вечерта ще ги свариш в половин
кило вода. Ще прецедиш течността и ще я налееш в стъклено шише. На другия ден ще дойдат при тебе две жени и един мъж.
Те идват от път. Това са майка, баща и дъщеря. Дъщерята е болна. Ще напръскаш
момичето с течността и то ще оздравее”.
Решила баба да отиде до мястото в Дъбравата, макар че много не и се вярвало
да има сняг, защото се било разпролетило. Но когато отишла на мястото и намерила камъка всичко си било както й
казали „Живи и здрави”.
Сварила билките и направила каквото й казали. На другия ден отишла да си
пасе козите и когато ги прибирала по пътя
я срещнала каруца, в който имало
две жени и един мъж. Мъжът я спрял и й казал, че дъщеря им е болна и обикалят
да търсят лек. Казали им, че в село има жена дето ще го излекува.
Не съм сигурна, но май че тези хора
били от Желязвене. Баба напръскала момичето и поканила хората да
пренощуват у нас, защото вече се мръквало. Дядо
Дочо / мъжът й/ много й се е карал, не й е вярвал за това,
което казва, но после свикнал, като видял колко хора я търсят за помощ.
Гена Врачката е лекувала с билки, които е беряла сама. Нейната внучка си спомня: ”...Беше излекувала един доктор от Борима. Беше с някаква неизлечима и
тежка болест. Майка му идваше половин
година всяка седмица, за да вземе бурените /билките/. Казваше, че медицината го
била отписала, но баба го излекувала. „Живи и здрави” се явяваха на баба нощем
и й казваха къде и каква билка да намери и как да я приготви и й описваха
човека, които трябва да дойде да си я получи.
Баба приготвяше буренете и чакаше
човека да дойде.
Понякога хората идваха след месеци и
тя се ядосваше, че са закъснели.
Понякога, когато й описваха човека и
тя забравеше да попита дали има личен нишан и го сгрешаваше „Живи
и здрави” й се караха и я биеха и щипеха.
При нея идваха много хора и понякога се случваше да речем да има две жени с
еднакви имена и тя да се обърка кой бурен на коя от двете да даде.
Когато това се случеше през нощта се мяташе, а на сутринта по гърба и
ръцете й имаше синини и тя казваше, че това е от „Живи и здрави”, защото е
сгрешила билката и не е попитала за отличителните знаци на човека.
Когато дойдеха хората и тя беше с козичките ние ходехме да я доведем, за да
им даде билките.
Разказът на Цонка
Съева продължава:
„....Виждали сме баба как изпада в
такова състояние, като транс, дето нито
ни чува, нито ни вижда. После става и отива някъде и се връща с набрани
билки.”Живи и здрави” и казваха точно кога и коя билка да бере. Те идваха
когато решат, че трябва. Баба не можеше да ги вика и те да се появяват по нейно
желание.
Когато дядо ми си дошъл ранен от войната и кракът му взел да отича от
раната баба ги попитала за него какво да прави, но те и се скарали, дето пита и
й казали, че няма бурен за него. Дядо
почина през 1924 година.
Имало е и други хора, които е
връщала поради тази причина. „Живи и здрави” й казваха за кой хора има лек и
конкретно какъв. Тя предварително знаеше, че човека ще дойде и го чакаше.
Когато идваха такива, за които не беше предупредена, че ще дойдат ги оставяше
да преспят една нощ и ако „Живи и здрави” не й бяха казали нищо ги връщаше, защото няма бурен за тяхната
болка.
Береше билките на някакви непристъпни места. Казваше, че не знае как се е
качила, защото все едно, че някой я повдига по по-стръмното.
Една вечер трябвало да отиде до Зъбъ
да откъсне някаква билка. Сдрачавало се. Хората си прибирали добитъка. Не помня
кой от горния край я срещнал и я попитал къде отива. Тя му рекла, че трябва да
иде до Зъбъ.
Той си карал овчиците. По онова време край реката имало няколко воденици и
човека срещнал баба на височинката над едната от тях. Когато разбрал откъде
иска да мине баба човекът й рекъл: „Гено, как ще се качиш в тъмницата до Зъбъ,
като от тук и през деня трудно можеш да стигнеш?”.
Баба му отвърнала:”Не зная и аз ка ще се кача, но трябва да ида до там”.
„Добре, Гено, ама може ли да гледам дали ще стигнеш до горе?”- попитал той.
Баба тръгнала по пътя си и след малко се явила някаква вихрушка. Човекът
видял как тя отнесла овцете му в реката. Отишъл при тях, като мислел че са
измрели, но те почнали да блеят и да си стават. През това време баба вече
слизала с билките от Зъбъ. Човекът й рекъл, като я видял: „Гено, Гено, огледах
те, нищо не видях, ами и добитъка щях да си затрия”.
Баба береше и познаваше 77 билки. Казваше, че има и други, но „Живи и
здрави”са и казвали, че за нея са отредени само тези. Знаеше, че след нейната
смърт те ще се явяват на някаква жена от Видин.
Тя не можеше да казва коя болест с какво да се лекува, защото за отделния
си човек си има билка и тя си е само за него и си се бере от определено място и
в точното време, за което са й казали..
Когато бях в VІІІ клас имах един съученик, които се напикаваше и тъй като
живееше на общежитие другите му се подиграваха и му се смееха. „Живи и здрави”
бяха казали на баба да го извикам и три вечери да го опушва с разни бурене. Та
той дойде и след това се оправи от този проблем. Когато някой беше урочасан му
баеше. Дядо Петко Еврейна имаше книжарничка и в нея продаваше термометри. Тя
купуваше от тях и ат живака капваше една капчица в метална чашка със столче.
Горната част на чашката беше като конус. Баба вземаше една кука за плетене и
почваше да я върти над чашата и нещо да си говори. Ако живакът се пръснеше по
чашата на малки точици, значи че лечението e за живак. Ако живакът остане на капчица го сипваше в малко шишенце и отиваше някъде, към това място, на
което са й казале „живи и здрави”
да го изхвърли…
…Имало един доктор. Той имал трима сина.”Живи и здрави” казали на баба да
отиде при него и жена му и да им каже, че ще дойде война и ако не направят
каквото им казва, ще загубят синовете си. Та трябвало на еди коя си вечер майка
им да меси три хляба и като се мръкне да ги остави в антренцето пред стаята на
момчетата. Върху всеки хляб да поставят по една жълтица. Бащата и майката да
наречат всеки хляб за всеки син и да
останат да чакат в антрето. Първият син, които отвори вратата и излезе в
антрето трябвало да вземе жълтиците и да разчупи наречения за него хляб на три
части и да го изядат заедно с братята си. Баба отишла при доктора. Било по
сливобер, защото той и хората му си берели сливите. Казала му каквото трябвало
обаче той я обвинил, че лъже и че е луда. Даже хората му я подгонили с прътите
и я били. Когато се прибрала у нас дядо взел да й се кара, ама тя му рекла, че
трябва да каже, каквото са й рекли „живи и здрави”.
Същият този доктор се оплакал на властите от баба и я арестували. Закарали
я в Затвора в Плевен. Там стояла 20 дни, докато я разследвали. Това било през
1922 година. Но много хора се застъпили за нея, защото им била помогнала, а и
разбрали, че нищо лошо не е направила и я пуснали. Минало известно време и
дошла война. Не знам коя война е било, защото баба е преживяла и
Балканската война и световните войни.
Взели двете момчета на доктора и няколко
дни след това ги върнали убити. Дошли той и жена му да искат прошка на
баба и да питат как да предпазят малкия
им син, но „Живи и здрави”казали, че времето е минало и че вече няма спасени и
забранили на баба да се бърка в техните работи.
Докторът освободил с комисия сина от участие във войната. Но той починал,
като паднах от един кон. Това станало някъде около Дъбравата коня се спънал и
паднал в един трап. Хвърлил момчето и то починало.
Баба е помогнала на много жени да забременеят. Когато децата им поотраснеха
идваха с тях при баба да ги благослови.
Даваше бурени и за болни животни, за да оздравеят. За животните можеше да
вика „Живи и здрави” да и кажат как да ги лекува. Слагаше бурена в едно шише и точно в един през нощта
слагаше шишето по посока изток – запад, и започваше да казва някакви думи над
него. На сутринта даваше шишето на хората да го сложат в ярмата на болния
добитък и той се оправяше..”
Мая Паскова
разказва: „..Моята баба Мария - дъщеря на Гена Врачката,
ми разказваше като дете приказки за нея. Най-много ме впечатляваше историята
със свещите, които носели странните нощни гости. Те твърдели, че всеки човек си
има своя свещ. И според това колко силно горяла и колко й остава, се знаело
кога ще умре. Показали й нейната. И баба Гена знаела точно в кой ден ще умре -
когато фитилът стигне до края.” Малко ми остана, догоря и мойта свещ” казвал на
близките си.. Била си подготвила всичко за погребението и съобщила на всичките
си близки точният ден...”
Когато в Лесидрен се е строяла къща, за предпазването от
зли сили в основата се е вграждала китка здравец, завързана с червен конец и
полята с кладенчова вода.
Вярвало се е, че когато някой тръгва на път, ако пред него се полее вода
и му се дари стрък здравец, пътят му ще е лек и той ще пристигне
безпрепятствено. Този обичай е запазен и до днес.
Във вярванията на лесидренци няма следи от поверието за вграждане на
сянката на човек при строеж.
Традиции, вярвания, ритуали и магични действия
при смърт
Смъртта е неразривна част от човешкият живот.
Човек се ражда и изживява определените му дни.
В обичаите и традициите на Лесидрен има
специфични вярвания и ритуали, свързани с изпращането на покойника. Смятало се
е, че след като човек приключи своя земен път
той трябва да бъде изпратен на „оня свят” при спазването на строго
приети правила.
Покойникът се изкъпва и облича от
3 човека. Ако е жена това са три жени, ако е мъж, от трима мъже. Във водата, с
която се изкъпва покойникът е натопен босилек. Смята се, че босилекът има
действие, с което подпомагане пътя на отделилата
се душа от тялото по-лесно да се адаптира по пътя си от този към отвъдния свят.
Хората, които къпят покойника не бива да са близки членове от неговото
семейство. В по-стари времена си е имало възрастни мъже и жени, които са викани
от близките, за да сторят това.
Водата, с която е изкъпан покойника се наричала „мъртвешка вода”. Тя е трябвало да
бъде излята извън двора на починалия човек върху дърво или в течаща вода.
Смятало се е, че ако жив човек стъпи върху мъртвешка вода, може да се разболее
тежко и дълго.
Близките /деца, снахи, зетьове,
братя и сестри/ не бива да участват в обличането на покойника и в поставянето
му в ковчега, който се е изработвал от
чамово дърво. На дъното му се поставя домашна тъкана черга или арам,
върху който е заслан /послан/ китеник. под тези постелки се поставят и стари
дрехи на покойника. В ковчега се слага и възглавница. Ковчегът се поставя в стаята, обърнат по посока изток – запад.
Подрежда се от най-близките в семейството жени /дъщеря, снаха, внучка/.
В по-стари време всяка една жена
от Лесидрен е била да подготви за себе
си и за съпруга си дрехите за оня свят. Те са включвали освен изброените за
постилане на ковчега неща и по един „кат
нови дрехи”. Както за мъжете, така и за жените това е включвало пълен набор от
традиционната народната носия.
След като изкъпаният и облечен
покойник е поставен в ковчега в торбичка се поставят в долния ляв край при
краката паничка и прибори за хранене. В тази торбичка се поставя и шишенце с
вода и някои любими вещи на покойника / лула, тютюн, ножче и др /. На мъжете се
е поставяло и тефтеренце с
ракия. От дясната страна в краката на покойника се слага друга торбичка, в
която е поставена месена в дома питка. Тя се нарича „пътнина” и се е смятало,
че с нея душата ще се храни докато
премине през отвъдното. На челото на покойника се слага сребърна пара, за да
може „ да има пари на оня свят и да не търпи лишения. На пръста на починалия,
ако е бил женен се слага пръстен, а на гърдите му малък кръст и огледалце.
Когато човек почине в къщата се
меси и изпича и още една питка, която се намазва с мед и се раздава на
близките, за бог да прости и за лек път на покойника. Смята се, че когато
мъртвият стигне до оня свят там го посрещат неговите близки, които му помагат
да премине в отвъдното. Там те го изпращат да намаже вратите на мястото, в
което го чакат, за да претеглят греховете и добрините му. В други краища на
България е запазена традицията в ковчега да се поставя малко бурканче с мед,
което да послужи за тази процедура.
В миналото е имало жени
„оплаквачки”, които са оплаквали със специфични напеви покойника и са го
подготвяли за последното му пътуване.
Независимо по кое време е починал
човека смята се, че той трябва да „преспи” една нощ в дома си, преди
погребението. През тази нощ с него остават една възрастна жена, близка негова
родственица и някои от близките му хора. Това е времето, през което всеки от
близките трябва да застане пред ковчега и мислено да поиска прошка от починалия
и да се сбогува с него. Смята се, че
покойникът не бива да се оставя през тази нощ сам и на тъмно. Вярвало се е, че ако в стаята влезе животно /
котка, куче/ и прескочи покойника душата му ще вампиряса и ще отнесе със сее си
благополучието от дома.
В по-стари времена, когато не е
имало електрическо осветление се е палел и поддържал в огнището през цялата нощ
огън.
До ковчега от дясната страна до
главата на покойника се поставя съд със жито, в които се палят свещите. В него
се слага една голяма свещ, която трябва да гори през цялата нощ и съдче с вода,
в която да се изгасяват изгорелите свещи.
До 23 часа и на другата сутрин до
изнасянето на ковчега да се сбогуват с покойника идват близки и познати. Те
минават от лявата страна на ковчега, запалват свещ, поставят в една кутийка
/намира се от дясно в ковчега до ръцете
на покойника/ пари и му изпращат „дарове
за починалите си близки”. Даровете се поставят в домашно тъкан цедилник, които
е оставен от дясно под ковчега. Тези дарове в по-стари времена са били орехи,
ябълки, сушени сливи, а в по-нови -
бонбони, вафли и др.
На сутринта, преди погребението
една жена и нечетен брой мъже /гробари/ отиват на мястото определено за гроб.
Поставят върху него капака на ковчега. Жената прикъдява мястото и го прелива с
вино и вода. Върху поставеният капак се запалват 4 свещи. Тяхното разположение
е на кръст на мястото, където е главата,
на краката и в ляво и дясно от страна на ръцете. От другите четири краища на
капака се поставят железни монети. С това се вярва, че покойникът си е откупил
гроба.
Жената носи със себе си пита и мед. На питата се поставя и запалва една голяма свещ, прикадява се и
хляба се раздава на гробарите. След това тя изгасява свещите и ги занася
в дома на починалия. Тези свещи се използват и се палят в дните, през които се
правят „струванията” / помени/.
Преди изнасянето на ковчега от
дома свещеникът извършва опяване на
покойника. На него присъстват най-близките хора. Докато това се изпълнява те
държат в дясната си ръка запалена свещ. След опелото в дома ковчегът се изнася
от мъже. Смята се, че не е редно в носенето на ковчега да участва синът на
покойника или мъж, които чака дете.
Ковчегът се изнася от дома, като
починалият е с краката напред. Пред дома се оставя на земята и свещеника отново
опява покойника. В колата, която ще го
откара до църквата се поставя камък и шепа пръст, взети от двора, в които е
живял. Смята се, че така пътят на починалия ще е по-лек.
В дома на покойника остават две
жени. Смята се, че дома не бива да остава празен.
Пътят на покойника от дома му до
църквата минава през главната улица на
Лесидрен. Задължително по този път се спира на определени, важни са починалия
места, за да може да се сбогува с тях.
Пред църквата покойникът отново е опян от свещеника. Тялото
се внася в църковния храм с краката напред и се изнася с главата напред. След
извършването на църковния ритуал присъстващите от ново се сбогуват с починалия
и застават от дясната страна на в храма. Тръгва се към гробищата. На гроба
близки хора казват по няколко думи за покойника. Изброяват добрините, които е
сторил в изживения от него живот. Там се казва и кои от близките ще подкрепят,
ще се грижат и ще помагат на децата на починалия, ако те са невръстни. След
като всеки присъстващ отново се сбогува с починалия и хвърли по шепа пръст върху
затворения вече ковчег на хората се раздава храна, а най-близките отиват в дома
на починалия, където се хранят „за бог да прости”.
До 40 ден в дома на покойника
нощем трябва да е светло. В по-стари времена се е поддържал запален огън и
свещ, а в по-нови времена в стаята, в която е спал се е оставя светната
лампата.
До 40 ден се ходи всеки ден
надвечер да се прилее гроба, а в събота и в деня в които е починал преливането
се извършва сутринта. Прилива се с вино и с вода и се запалват свещички.
Интересна е и една друга
традиция, запазена и до днес. На третия ден след смъртта на човек /първият след
погребването му/ две жени, близки роднини отиват на гроба на починалия много
рано сутринта, още преди разсъмване, засаждат около него чесън и поставят на
няколко места кълчища, които запалват. Тези ритуали се извършват в абсолютна
тишина. Жените изчакват да изгорят кълчищата. Това се нарича опалване на гроба.
Тези жени докато се приберат в домът си нямат право да разговарят с никого.
Вярвало се е, че с това се помага на починалия по-лесно да намери пътя, които
трябва да извърви в отвъдния свят.
Нереални магични същества във вярванията на
Лесидренци
Особено място във вярванията на Лесидренеца
заемат нереалните магични същества - вампири, самодиви, русалки, таласъми и др.
Вярвали са, че вампирите се появяват единствено само през дните и нощите на
Мръсните дни. Тяхното любимо място са водениците.
Преданията разказват, че който
мели брашно през нощта в тези дни
самодивите ще го посетят и ще вземат душата му. Тази представа е
пораждала действия и забрани, целящи да предпазят хората. Такава е забраната да
не се излиза навън в нощно време - от полунощ до първи петли. Смятало се е, жените не бива да работят през
тези дни женска работа – тъкане шиене и предене.
Вярвало се е, че ако воденицата
работи нощем през Мръсните дни, вампирите /те винаги са мъже/ спират
воденичното колело и пеейки страховити песни танцуват върху него и вземат
душата на нарушилият забраната. Постепенно този човек се превръща във вампир,
като тях.
Самодивите също се явяват по водениците, но обикновено през лятото, през
русалийската седмица. Нетипична е представата на Лесидренци за РУСАЛИИТЕ, като
за мъже. Това противоречи на общата представа, че те са красиви жени или
девойки. Вярванията в Лесидрен са били, че русалиите са зли и вредни и когато
погледнат или докоснат някого той неизлечимо заболява.
Русалиите били мъже, които се явявали облечени в дълги бродирани ризи.
Те носели големя тояги и танцували странни танци, с които трябвало да прогонят
самодивите. Смятало се, че русалиите били змейове, които се превръщат в мъже
само през Русалийската седмица. С този си вид те прилъгвали момите
да станат змейови съпруги. Според
вярванията русалиите могат да бъдат прогонени единствено от мъже. Затова
не обичали самодивите и ги гонели, за да не привличат към себе си мъжете.
Самодивите /самовилите/ били наричани още
“живи и медени” са се появявали във водата край водениците само нощем. Ако
някоя самовила погледне мъж и го залюби той се разболява от любовта й и не може да създаде свои дом и
семейство. Смятало се е, че мъжът броди да търси самодивата и затова не можел
да си хареса мома.
През русалските седмици сама жена не бива да излиза по тъмно, докато не
пропеят първи петли. Когато излиза по
къра да работи трябва да носи стрък пелин в цедилото си. През тези дни да се
пере с вода, в която са сложени пелин и босилек.
Таласъмът е сравнително популярно същество в представите на лесидренеца. Той е
по-неопределена фигура по отношение на времето, в което се появява. Обикновено това ставало по
здрачаване или в късните доби. В представите на лесидренеца той е
превъплътен човек, който изглеждал като
черен цилиндър, сложен на стълба, но без глава и крака. Понякога излъчвал светлина, но щом стигнел до вода
изчезвал.
Друго нереално същество във вярванията на
хората от Лесидрен е СТОПАНИНЪТ НА КЪЩАТА. Обикновено се
появявал в образа на змия, която не бивало да се убива, тъй като се е смятало,
че е покровителства дома и имота на своя
стопанин.
Ако човек види две сплетени змии
да се бият трябва да хвърли дрехата си върху тях. Смятало се е, че тогава те ще
се разплетат и ще избягват, а дрехата трябва да се носи навсякъде, където се
решава съдбата на собственика - съд, подялба, война. Дрехата ще го предпазва от
всяка злина.
Интересна е оцелялата през
вековете идея за срещата на човешкия дух със змията, като пазител на дома и
домашното огнище.
Имало е определени дни, в които
са се правили оброчища. На определени места по определени празници хората са се
събирали и са принасяли в жертва овен или овца.
Закланото животно се е готвело и
се раздавало за здраве, за берекет, за дъжд...
На тези
места обикновено имало огромен камък, до които се е поставял кръст. Такива
места е имало в местностите Драгина, Невян, Пряслопите, Радулковото, Шумака и
Губе. Освен сготвеното ядене на присъстващите се е раздавало хляб и ракия.
ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ, СВЪРЗАНИ С
РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕ в село ЛЕСИДРЕН,
ЛОВЕШКО
В продължение на 45 години при раждането на лесидренските деца е
„акуширала” баба Стоянка. Тя е била много колоритна личност. Знаела е всичко за
новороденото, трудно ли е дошло на този свят, кога е проплакало и дали е било
бяло и хубаво бебе.
Когато детето изплаче и се среже пъпната връв,
бебето се къпе и повива в домашно
изтъкано по-фино платно. Изкъпаното и повито бебе се поставя в люлка,
изработена от дърво при по-заможните семейства, или в люлка, направена от
цедило, при по-бедните семейства.
Цедилото се изработва от домашно тъкано правоъгълно парче плат, което
се обрамчва от двете страни със здрави, изплетени в различни цветове прашки.
Цедилата тъкани в с. Лесидрен най – често са били в различно декорирани
червени, зелени, жълти и бели карета.
То се е използвало както за
задяване на поотрасналите малки деца от жените, когато са отивали да работят по
къра, така и за пренасяне на по-леки товари.
Цедилото се завързвало в стаята и в него се
поставяло бебето.
Когато се е работило по къра с цедилото се е
правела люлка на някое близко дърво и в нея се е оставяло детето, докато
възрастните работят.
След като бебето се роди, повие и накърми се
правят ТЪНКИ ПИТИ. Няколко жени,
най-често близки съседки и роднини, които са добронамерено настроени към
семейството се канят на тънките пити.
В дома на новороденото се меси тънка питка. След като се опече, още
гореща питката се намазва с мед и се начупва на парченца, които се изяждат за
здравето на новороденото. Жените, които присъстват на тънките
пити, изказват благословиите и пожеланията си към детето и към майката.
Свекървата, замесва питка и я маже с мед, след което я раздава из махалата “да
е здраво и медено детето”. Брашното за тънките пити се пресява многократно.
Хлябът не се оставя да втасва в нощвите, защото се е смятало, че това е лоша
поличба.
Когато се меси тестото се наричат пожелания за
детето. Смятало се е, че това което свекървата нарече за внучето си ще се
сбъдне и ще предопредели живота му.
Много интересен момент в тези вярвания е
увереността, че с раждането на детето е трябва да се преустановят всички
недоразумения и “кавги” между свекървата и снахата. Когато
детето проходи му се прави прощъпулник.
Меси се пак питка, а на “одъра”/леглото/ се нареждат различни предмети от бита. Смятало се е, че който предмет вземе
детето с него ще е свързан занаята му и бъдещата му професия. Този обичай е
запазен и сега в Лесидрен.
В деня на раждането се спазват следните правила:
Ø Всичко, което жените донесат в
дома на родилката се оставя в къщата.
Ø Нищо не се изнася от дома през
деня, в които е родено детето.
Ø До майката и детето в деня на
раждането се допускат само жени, с изключение на бащата, които може да ги види
само за малко.
Ø При родилката и детето първите
два дни – три дни остават бабите /свекървата и майката на родилката/, които се
грижат за нея и детето. Те помагат на изтощената от раждането жена да се
възстанови по-бързо. Носят й храна и
бебето, когато трябва да го кърми и го повиват.
Два - три дни след раждането на детето се правят ПОНУДИ.
Събират се пак само жени и се гощават с гозби според сезона. Ако е пост
приготвените храни са постни /чушки, пълнени с боб, картофена яхния, постни
сърми, зеле и др./, ако не се пости се приготвят и ястия с месо.
КРЪЩЕНЕТО се прави на първата
неделя след като са минали 40 дни от раждането на детето. Въло Лечев
пише: „…При кръщаването на дете, ако
детето и бащата са родени на една и съща дата се намира яйце с два жълтъка.
Единият жълтък се дава на бащата да го изпие, а с другият се изкъпва детето”.
В деня на кръщавката кръстницата задява бебето в цедило и го носи в
черквата. В черквата ходят само кръстницата и свекървата. Свещеникът кръщава
детето. След това в къщата се събират жени, близки, роднини, съседки.
За кръщене не се кани предварително. Всяка
жена е знаела кога трябва да се отиде на кръщенето. Жените носят варени яйца,
царевица и по 1 метър кълчищно платно и пешкир. Платното е дар, който се е
наричал „стан-платно” и е тъкан саморъчно.
На кръщенето, тънките пити и понудите не са
ходили мъже.
Когато жените се съберат за кръщенето
поставят месените хлябове на софра на средата на стаята. Прикъдяват ги и
отчупват от всеки хляб по малко парченце. Слагат на него сирене и го носят на
родилката. Ако бащата е доволен от пола на детето се колят 1-2 агнета и се
готви месо. Ако не е доволен се готвят само постни яденета. На кръщене не се
пее и свири и не се танцува. Задължително се вари сладко жито, облажено с
масло. Люлката на бебето се е украсявала със цветя и китки със здравец и
босилек, които са оставали на нея
няколко дена.
Родилката е трябвало да спазва различни
забрани и безброй правила през първите 40 дни след раждането на детето. Такива
са:
Ø През първата седмица след
раждането лежи на направено от сено легло до огнището. Няма право да се „качва”
на одъра / леглото/, за да не й „се качи” млякото и да спре кърмата.
Ø Огънят на огнището не бива да се
гаси, независимо какъв е сезона през първите 40 дни след раждането. Това е
свързано с вярването, че огънят пречиства и предпазва от зли сили и родилката и
новороденото.
Ø Родилката не трябва да ходи да
дои добитъка през първите 40 дни след раждането на детето, за да не и спре
кърмата.
Ø До 40 ден не бива да се прибират
изпраните дрехи и постелки на детето от простора след залез слънце.Тази забрана
е свързана с вярването, че след залеза на слънцето е времето на тъмните сили, а
неукрепналите още майка и дете са уязвими и неукрепнали.
Ø Детето не бива да се оставя само
през първите 40 дни след раждането си, а когато това е наложително, до люлката
му се поставя изправена метлата и машите, за да го предпазват от зли сили.
Ø В люлката на детето се поставя
чесън. Смятало се е че чесънът прогонва всички зли сили.
Ø Ако бременната жена е била по
време на бременността си на погребение и се вързва черен и ален /червен/ конец
на ръката. Черният конец жената оставя при мъртвеца, а аления взема със себе си
и го запазва. След раждането на детето то се изкъпва веднъж с вода, в която е
поставен червения конец. Смятало се е,
че по този начин детето ще бъде защитено.
Ø Ако детето се роди през т.нар.
Мръсници /дните от Коледа до Васильовден/ жените му „тъчат” символична риза,
която поставят на комина.Тъкането се извършва, като се насновава прежда и през
нея се провира друга прежда. Преждата се поставя на комина. Смятало се е, че
„ризата” ще предпази детето от вампирясване.
Интересни
са и други магични ритуали, свързани с
раждането на дете. Лесно обяснима е нуждата от защитни мерки при липсата на
хигиенни условия и медицинска помощ по ония времена. Времената са били такива,
че е имало голяма смъртност именно при децата, затова родилката е трябвало да
спазва безброй строги правила.
В люлката на новороденото дете се
поставяло чесън, за “да бяга дявола“ от него. Под възглавничката на
новороденото се е поставяла
сребърна пара “детето да е здраво, като
желязо”.
Лесидренецът е вярвал в огромната
сила на червения цвят и неговото предпазващо действие. Когато се роди дете на
ръчичката му се е завързвал червен конец, за да „не са му уроки”.
През Мръсните дни, ако се къпе
дете, във водата се гаси голям въглен, това е свързано с вярата за
предпазващата сила на огъня, а пепелта останала през нощта в огнището преди
изгрев слънце се поръсва по двора, за да прогони караконджолите и злите сили.
