КМЕТОВЕ И ОБЩИНСКИ УПРАВИ НА с .
ЛЕСИДРЕН
КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА
/Материалът е част от подготвеното за печат второ, разширено и допълнено издание на книгата на Камелия Мрчева "За Лесидрен лесидренци" /
В непубликуван ръкопис на Радьо Радев Диков -
Кметски [1] /роден 1919г./ се разказва, че според
дядо му Въло Диков през 1800 г. живял Кольо,
който бил 40 години кмет на Лесидрен.
Той имал 4 сина и 1 дъщеря. Единият
му син Тодор е живял в Помашка Лешница, негов потомък е Кольо Маринов
Микренски. Другият му син бил поп Михаил.[2] От
него се дало началото на Попския род. Третият син Дичо не е имал деца и си е
взел храненик[3] от рода на Лигльовците. От
четвъртият му син се оформя потомството на рода на Васил Райков.
Кольо кмета е дал на боримския
бей местността Васильово, която е била Лесидренска територия, а е взел Габрака,
тогава боримска територия.
Според същия ръкопис след
Освобождението за кмет на Лесидрен бил избран ТОДОР КОМИТОТО. Той е бил
опълченец, участвал е в боевете на Шипка и от там идва и прякора му -
Комитото.
В книгите на Р.Руменин „Българското опълчение 1877 – 1878 г.” и
„Офицерският корпус в България 1878 -1944 г.” се съдържат сведения за двамата опълченци от с. Лесидрен – Тодор
Дяков /Диков/ - Комитото и Цеко Цеков и за службата на двамата офицери от селото Върбан Попов
Михайлов и Вътьо Петров Петров.
Сведения за опълченците от
Лесидрен могат да бъдат намерени и в „Българското опълчение 1877-1878.
Биографичен и библиографичен справочник”т.2, четвърта, пета и шеста дружина,
издание на национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” Казанлък. [4]
Според Постановление №1 на
Общински съвет от 1888 г. и протокол от 22 януари 1889г. кмет на Лесидрен е бил
Петко
Стоянов.
След него кмет става ПЕТКО МАРИНОВ, брат на дядо Шишко.
По негово време е строено килийното училище към черквата с доброволен
труд на населението.
Около 1900 г. кмет става ХРИСТО КОЛЕВ БОЧЕВ.
По време на неговото управление е
правен Червения мост и е трасиран пътя от него до селото. Дядо Радьо пише: ”Додьо
Нисторски[5] бил образован човек.
Той е служил казарма в инженерни войски. Там се е научил как се правят пътища.
Та той е проектирал пътя през Коник и през селото. Пътят е бил насипан с чакъл”.
Този път достигал до Черквата. От
там нагоре имало тесен път. Селския мост също е правен през този период.
Според Иван Сирашки селският мост е правен през 1921[6] г.
Първоначално е бил дървен и реката го е
отнасяла няколко пъти. През 1931г. Стойо
Цоков дарил 3000 лв.за да покрият моста. С парите купили ламарини за
покрива.
Имало е и табела написана от майстор в Ловеч с
текст:”Хвала на такива дарители”. По времето на кмета Марин Йотов било разпоредено ламарината да бъде свалена и с нея да
се направят улуци за училището.
В
архивите на кметство с.Лесидрен се пазят документи за кметовете на селото след
1909г. Публикувам го според изготвената от кметството справка[7]:
1. От януари 1909 до май 1911 г.-РАЙКО ПЕТРОВ РАЙКОВ
2. май 1911–ноември 1911г.-ВЪТО СТОЯНОВ ШАФЕРСКИ
3. ноември 1911-януари 1914г.-ЦОКО ДИКОВ ЛЬОСКОВ /Започва прокарването на пътя Тетевен –
Лесидрен през Бивола/.
4.
януари 1914г.-юни 1914г.–Въто стоянов Кючуков
5.
юни 1914г.-август 1915г.–Дойчин танев
6. август 1915г.-август 1918г.–ГЕОРГИ КОЛЕВ НАЙДЕНОВ
7. август 1918г.-ноември 1918г. -РАЙКО ПЕТРОВ РАЙКОВ
8.
ноември 1918г.-юни 1922г.–ПАНКО
РАЛЧЕВ ЦОКОВ- Роден е на 18.1.1883г.
През времето на неговото управление е правена сградата на общината
/старата/.Това е първата зидана сграда с тухли.
На снимката Панко Р. Цоков /1883-1928/[8]
9. юни 1922г.-януари 1923г.-СТОЙКО СТ. ВЪЧЕВ
10. 1 януари 1923г.-11 януари 1923г.-ЙОТО ПЕТКОВ ДИЧЕВ
11. 11 януари 1923г.-май 1923г.-ГЕОРГИ РАДЕВ
12. май 1923г.-юни 1923г.–ПЕТЪР ЦОКОВ
13. 15 юни 1923г.-30 юли 1923г.–ИЛИЯ ШИШКОВ
14. 30 юли 1923г -8 август 1924г.–КРУМ ВАСИЛЕВ
15. 8 август 1924г.-19 април 1928г.–ПАНКО РАЛЧЕВ ЦОКОВ.[9] /По това време е правен пътя от Бикарницата
до Бобка. Направен е и новия план за прекарването на улици и за разширяването
на селото. Тогава били изсечени и много орехи, за да се освободи място. Направена е чешмата
при черквата. За нейния строеж Панко Драганов е дарил 400 тогавашни лева/
16. 19 април 1928г.-1 април 1929г.–НИКОЛА МИХАЙЛОВ /Кольо Попски/
17.
1 април 1929г.-април 1930г.–ДЕНЧО
ШИШКОВ / От протокол №2 на протоколна книга на селско общинско
управление с. Лесидрен от дата 2.03.1930 г. [10] разбираме, че
помощник кмет по това време е бил Драган Д. Симеонов и членове на
общинския управление са били: Никола
Михайлов, Стоян Хр. Тантулски, Тодор Др. Диевски, Радьо К. Съев, Г.К. Найденов,
Гето Петков, Атанас П. Левишки, Станчо Райков, Цоко Н. Баков и Куньо Ст.
Райковски
18.
април 1930г.-август 1931г. –СТОЙКО
СТ. ВЪЧЕВ / От Протокол № 7 на протоколна
книга на селско общинско управление с. Лесидрен от дата 19.ІV.1930 г. разбираме,
че помощник кмет е бил Гето Кретлев, а
общински съветници : Дико Льосков, Атанас Левишки, Въто Ив. Ламбов, Съю Съев,
Илия Йотов, Кольо Костов, Крайо Стойков, Илия Диков, Димитър Гачов, Денчо
Шишков, Никола Михайлов и секретар-бирник Банчо Кацаров/.
19. август 1931г.-1 януари 1932г.–ДАЧО ВЪЧОВ ЛАМБОВ /Тогава е имало наводнение, при което водата отнесла пътя при сегашния
център на селото. Поради тази причина взели решение да докарат червени камъни
от Площта, с които правят бранич /бент/, дълъг около 300 метра и висок около
1м.60 см., за да спрат преливащата вода/.
20. 1 януари 1932г.-22 януари 1932г.
-МАРИН СТ. КЪСЪРСКИ
Марин Стойков Касърски
21. 22 януари 1932г.-май 1932г.–ФИЛИП ИВАНОВ ЦОКОВ
22.
май 1932г.–ноември 1932г.–АТАНАС
ПЕТКОВ ЛЕВИШКИ
23. ноември 1932г.-октомври 1934г.–ДАЧО ВЪЧОВ ЛАМБОВ
24.
октомври 1934г.-февруари 1937г.–ЙОРДАН
СТ.ДОСЕВ[11]-юрист, бивш мирови съдия на Тетевен. Строи се Кузурския мост.
От протокол с дата 16.1.1936 г. на протоколна книга на селско общинско
управление с. Лесидрен, че общински съветници по това време са били:
Димитър Йонов, Съби Бочев, Вълко Андреев и д-р Мичри. В същият протокол в т. 5
пише: ”…Съветът определи за бедни от с. Лесидрен 541 домакинства и от Помашка
Лешница 168 домакинства, които могат да се лекуват безплатно в държавните болници и санитарните служби. Бедните
домакинства са вписани в отделен списък
от №1 до 709 включително и съставляват неразделна част от този
протокол.”
В
Протокол с дата от 13.ІІ.1936 г. са записани следните решения:”…50 колари да превозват пръст за направа на
тухли за училището от разстояние 2
км….50 колари да превозят събраните с общински средства 300 куб. м. камъни от 3
км. разстояние, 10 колари да превозят от общинските гори по 2 куб. метра трупи
за летви от 10 км. разстояние и 30 колари да превозят от същото място и
разстояние по 8 греди дълги по 6 метра за оградата на обора…”
25. февруари 1937г.-януари 1941г.–ВАСИЛ ВАСИЛЕВ ПОПОВ - родом е от с.Брусен. Строи се сградата на
училището.
26. януари 1941г.-декември 1942г.–МАТЕЙ МЛАДЕНОВ АНТОНОВ /Наричали го Шарения Въл/
27.
декември 1942г-февруари 1944г.-ВАСИЛ
ТОДОРОВ ГУДЗЕНКО - руснак, белогвардеец
Васил Гудзенко
28. февруари 1944г.-април 1944г.–ВЪРБАН ДОЧЕВ ТОДОРОВ
29. април 1944г.-септември 1944г.–ВАСИЛ МАРИНОВ БОЯДЖИЕВ[12] – В този период се засипва с чакъл пътя от
Червения мост до селото.
30.
септември 1944г.-октомври 1944г.–ЙОТО
СТОЯНОВ МАРКОВСКИ
31. октомври 1944г.-март1947г.–КОЛЬО ЯНКОВ ДЕНЧЕВ-прави се за втори път дървен мост при
Льоскоското
32. март 1947г.-юли 1951г.–ФИЛИП ВЪЛОВ ЛИЛОВ-строи се сградата на Здравния дом и пътя през Енча.
Филип Вълов Лилов
33. юли1951 –януари 1953г.–МАРИН ЙОТОВ МАРИНОВ
34. януари 1953-декември 1962г.–ФИЛИП
ВЪЛОВ ЛИЛОВ
35. от декември 1962 г.-май 1979 г.–КОЛЬО ДОЧЕВ КОЛЕВ - канализиране и изграждане на водопровода от
Недините езера, строят се сградите на Горското стопанство, Селкоопа /1962г./ и
Читалището през 1963г. През 1962г. се асфалтира пътя от Червения мост до
селото. През 1966 г. на общоселско събрание било взето решение всеки мъж да работи 8 трудодни и всяка жена по 4 в полза на селото. Прави се
пътя до Върбата, строи се бетонен мост на Синия вир. Асфалтират се улиците и се
строят тротоарите. Сградата на Кметството и
Пощата са построени през 1971г. През 1976г. към сградата на училището се
строи салон и общежитие. Асфалтират се улиците и се правят тротоари.
36. март 1979-май 1988г.-ИЛИЯ КОЛЕВ ИЛИЕВ-построява се сградата на детската градина в Лъга. Започва строежа на
Творческия дом в местността Губе.
37. май 1988г.-ноември 2003г.– СЪЙО КРАЕВ КРАЙНИНСКИ
38.
от 2 ноември 2003г.– 2011 г. инж. ВЪТО
ИВАНОВ ИВАНОВ
39.
2011 – Борис Нешев
В окръжен архив Ловеч има запазена
протоколна книга от 1928 година /ф 167 к оп.1 а.е. 1 стр. 38,39,40 /.
В протокол №15 от 28.1.1928 година четем:”...кмет:
Панко Р. Цоков и членове: Атанас Левишки, Кольо Янков, Стоян Денчов, Върбан
Банов, Христо Денчов, Гето Петков, Дико Льосков, Крум Василев, Кольо Стойков,
Йото Диков и Денчо Шишков”.
В този протокол е записано решението за 10 дневна трудова повинност на
населението от Лесидрен за „да се направи пътя от нови точки на
селската регулация.”
В точка втора е записано:”да се докарат
компости и се направи моста между кв. №5, 9 и 10 на същия план при Али .../не
се чете/”.
Предавам част от съдържанието на
протокола „...3.Да се направи улицата и
площада между кв .№ 4, 5, 6, 9, 7 .... 4.Вадене, товарене и докарване на камъни
от кариерата „Смоенски рът” до в селото зад училището. 5.Разкарване на диреци,
направа на дупки и поставянето им по
линията Лесидрен – Тетевен за телефони и пр.
...Съветът реши:
1. Всичкото мъжко население от 20 до 40 години пешаци и каруци, понадлежат
на трудова повинност за 1928 г. да се извикат на 10 дневна и 5 дневна за
коларите работа от 1.ІХ.1928 до 1.VІ.1929 г. с прекъсване за извършване на
взетите в тоя протокол решения.
2. Подлежащите на повикване
трудоваци да се разпределят на брой по 50 човека. Назначават се за началници на
групите общинските съветници, както следват: 1.Панко Р.Цоков и Ралчо К.Съев за
мостовете и границите по реката; 2.Гето Петков за улицата в кв .№26;3. Найден
Тодоров за вадене на камъни от кариерата за училището; 4.Денчо Шишков и Стоян
Хр.Тантулски за превозването на камъни от кариерата за посипването на улиците и
площада в кв.97;5. Станчо Райков и Цоко
Найденов за подготовката на пътищата и поставянето на телеграфните стълбове;
6.Георги П.Найденов и Атанас Левишки поправка на пътищата, бродищата и пр. от
общинското управление надолу; 7.За ръководител да се повика техническо лице
заедно с кмета и помощника му;
3.Датите за повикване и започване на работите се определят от общинското
управление, което да разчита с обявление и гласност, щото трудещите да ся явят
със свои сечива: лопати, брадви и пр. числото на които да се определи от
общинското управление.
4. Да се освобождават от работа по чл. 43 буква А от Правилника се
назначава комисия в състав: кмета, Н .Михайлов, общинския фелшер Й.Бояджиев и
учителя Кольо Георгиев, а по чл.43 букви Б, Г и Д от същия Правилник по
представянето на официални документи.
5.Надниците за глобяване на не явилите се, отсъстващите и бездействащите
трудоваци за ден да заработват два; и ако не се обработят да се плати трудовата
надница в пари по 50 лева на ден за пешаците и по 100 лева на ден за коларите.
Този размер може да се увеличи, но не може да се намаля.
6.Трудодните могат да бъдат изработени чрез
други лица, определени от този, които трябва да ги изработи.”
В същата протоколна книга четем: „Протокол № 21 от
заседание на 30 декември 1928 година, свикано с покана №2692 от 28 того на
общинското управление, под което председателствано от кмета: Н. Михайлов, пом.
кмета Д-р Д.Симеонов и членове: Денчо Шишков, Георги К. Найденов, Гето Петков,
Радьо К. Съев, Цоко Баков, Стоян Тантулски, Найден Тодоров, Тодор Др. Диевски,
Станчо Петров и Атанас П. Левишки...
…Кметът докладва, че за общинската фурна, която ще се строи в селото са
нужни дъски за дюшуме, които да са събрани натурално от всяко венчило на
жителите в селото по 1 дъска 2 метра дължина и след като се употребят, тия
които останат да се дадат и употребят за покрив на селския мост…
…Постанови, че се облага всяка фамилия /венчило/ от с. Лесидрен по 1 дъска,
най-малко дълга 2 метра /букова/ за общинската фурна, която ще се строи в
селото на площада в кв. 10 по плана..”
В книга[13]
за променения в личният състав по административно полицейското ведомство в
Лесидрен, обхващаща периода 1899 г. до
1947 на стр. 5 четем:
Помощници кметове на селото
Йото Цвятков
Денчо Цоков
Марин Дим. Сръбски
Тодор Др. Дийовски
Георги К.Найденов
Георги Радев
Атанас П. Левишки встъпил в длъжност
на 5 май 1926 г. до април 1928г.
Денчо В. Шишков встъпил в длъжност
през април 1928 г. до май 1928 г.
Драган Д. Симеонов
Гето Д. Кретлев встъпил в длъжност
през април 1930 до август 1931г.
Илия Ст. Стипцаров
Кольо Ян. Денчев
В същата книга от стр. 7 до стр. 14 е записан състава на Общинския съвет за
периода от 1899 г. до 1937г. / виж таблица/
ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ НА ЛЕСИДРЕН
Име и презиме на длъжностно лице
|
Каква длъж
ност заема
|
Заповед
|
Кога е встъпило в
длъжност
|
Забележка
|
|
№
|
Число и месец,
година
|
||||
Въто С. Шаферски
Марин Филипов
Добрю Гетов
Ралчо Дончев
Цеко Д. Дрелашки
Георги П. Райковски
Стойко Стоянов
Дочо Тодоров
Колю Краев
Марин Дим. Сръбски
|
съветник
|
1899- 1900 г.
|
|||
Атанас Иков
Георги Дойчинов
Въто Стоянов
Дичо В. Банов
Йото Цвятков
Въло Димитров
Тодор Панков
Цоко Д. Дрелашки
Христо К. Бочев
Нинко Танев
|
съветник
|
550
|
30.09.1904
|
5.10.1904
|
1904-1906 г.
|
Стойко Стоянов
Йото Симеонов
Райко Петров
Въло Димитров
Йото Цвятков
Цоко Д. Дрелашки
Драгол Петков
Въто Стоянов
Денчо Цоков
Ралчо Денчев
|
съветник
|
1912-1913г.
|
|||
Дойчин танев
Тодор Д. Дийовски
Нинко С. Райковски
Марин Димитров
Додю Т. Нисторски
Кольо Калчев
Тодор Петков
Стойко С. Въчов
Въло Георгиев
Димитър Г. Муянски
Върбан Г. Банов
|
съветник
|
1914 – 1915 г.
|
|||
Дочо Тодоров
Найден В. Найденов
Мирчо Ст. Кацаров
Петър Г. Бояджийски
Кольо Ст. Йотов
Стоян Хр. Тантулски
Въто Ст. Шаферски
Денчо Цоков
|
съветник
|
1919 – 1920 г.
|
|||
Дойчин Трифонов
Дочо Тодоров
Дончо К.Гръблев
Въто С. Кючуков
Петко Д. Льосков
Гето Петков
Цоко Н. Баков
Тодор Др. Дийовски
Денчо Цоков
Кольо М. Стойчев
|
съветник
|
1921 - 1922г.
|
|||
Илия В. Шишков
Калчо Вълов
Георги К. Найденов
Върбан Г. Банов
Дойчин Трифонов
Тодор Др. Дийовски
Въто Кючуков
Радю К. Съев
Гето Петков
Стоян Хр. Тантулски
|
съветник
|
1922-1923 г.
|
|||
Банчо Б.Кацаров
Атанас П. Левишки
Калчо Стоянов
Дойчин Танев
Крум Василев
Тодор Др.
Дийовски
Георги Р. Съев
Калчо Вълов
Мирчо Ст. Кацаров
Дочо Тодоров
|
съветник
|
От 1924г. до 1926г. и по-точно от 7.7.1924 до 4.5.1926г. е виновен за общинския дом да се построи
от 1.7. до 24.12. 1924 г.[14]
|
|||
Панко Р. Цоков
Георги К.
Найденов
Атанас П. Левишки
Драган Д. Симеонов
Стоян Хр. Тантулски
Цоко Н. Баков
Найден Т. Ганкин
Станчо Райков
Гето Петков
Радьо К. Съев
Денчо В. Шишков
|
съветник
|
4.5.1928
|
Избран за пом. кмет
|
||
Избран за кмет от 1.4.1929г.
|
|||||
Стойко Ст. Въчев
Атанас П. Левишки
Дико Ц. Льосков
Въто Ив. Ламбов
Съю Л. Съев
Краю Стойков
Илия Д. Илиев
Кольо Ст. Йотов
Димитър Гачев
Никола Михайлов
Денчо В. Шишков
Гето Д. Кретлев
|
съветник
|
2 април 1930
|
Избран за кмет от
2.4.1930г.
Пом. кмет от 2.4.30 г.
|
||
Атанас П. Левишки
Дачо Въч. Ламбрев
Съю Лил. Съев
Стоян П. Денчов
Илия Ст. Стипцаров
Дико Ц. Льосков
Марин Ст. Касърски
Денчо Ян. Денчов
Стоян К. Костов
Денчо В. Шишков
Димитър В. Диков
Гето Дик. Кретлев
|
съветник
|
6710
|
18.12.1931
|
27.12.1931
|
|
Марин Ст. Касърски
Найден Т. Ганкин
Кольо Я. Денчев
Дико Ц. Льосков
Атанас П. Левишки
Дачо В. Ламбов
Съю Л. Съев
Гето Д. Кретлев
Филип Атанасов
Въто С. Въчов
Драган Д. Смеонов
Калчо К. Сираков
|
съветник
|
2466
|
Април 1932
|
1 май 1932
|
|
Атанас П. Левишки
Филип Атанасов
Съю Лилов Съев
Колю Янков
Гето Кретлев
Цоко Н. Баков
Върбан В. Димитров
Въто Ст. Въчев
Георги Найденов
Калчо К. Сираков
Найден Т. Ганкин
Дачо В. Ламбов
|
съветник
|
1932
|
|||
Свещ. Димитър Йотов
Д-р Теодор Мичри
Вълко
Андреев
Върбан Дочев |
съветник
|
1.10.1934г.
|
|||
Въто Ст. Дочев
Петко Хр. Нешков
Крайо Стойков
Марин Ст. Касърски
Таню Иков
Стоян Вълов
Стоян Хр. Тантулски
Филип Банов
Д-р Съю Хр. Бочев
Станчо Райков
Д-р Теодор Мичри
Съби Бочев
|
съветник
|
20.5.1937 г
|
|||
В същата книга от страница 17 до 18
са описани действащите тричленни комисии
към общински съвет Лесидрен за периода от 1918 г. до 1932 година /таблицата/
ТРИЧЛЕННИ КОМИСИИ КЪМ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Лесидрен
Име и презиме на
длъжностно лице
|
Каква длъжност
заема
|
Заповед
|
Кога е
предало длъжността
|
Забележка
|
|
№
|
Число и
месец, година
|
||||
Георги К. Найденов
Мирчо Ст. Кацаров
Въто Ст. Шаферски
Върбан Г. Банов
Въчо Ст. Ламбов
|
Председател
член
|
Юли 1915
1917
1918
|
Август 1918
|
||
Райко Петров
Въто С. Кючуков
Тодор Панков
|
Председател
член
|
Август 1918
|
|||
Йото П. Диков
Петър Цоков
Георги Радев
Гето Д. Кретлев
|
председател
член
|
10.12.1922
|
|||
Крум Василев
Илия В. Шишков
Гето Петков
Никола Михайлов
Стоян Хр. Тантулски
|
Председател
член
|
10.юни 1923
|
|||
Дачо Въчов Ламбов
Цеко Найденов Баков
Колю Янков Денчов
|
Председател
член
|
594
|
Август 1931
|
27 декември 1931 г.
|
|
Филип Ив. Цоков
Христо Ст. Вътов
Колю Ц. Дрелашки
Георги Р. Съев
|
Председател
член
|
20
38
|
11.1.1932
22.1.1932
|
30.4.1932
|
|
На снимката: Общински съвет на Лесидрен 1924 г.[15]
На първи ред от ляво на дясно: Банчо Кацаров, Панко Р. Цоков /кмет/,
четвъртият – Калчо Стоянов, петият – Крум Василев.
Трети ред от дясно на ляво:
вторият - Мирчо Стоянов Кацаров
/прадядо ми/
На страница 20 в същата книга са описани заемалите длъжността секретар –
бирници в Лесидрен до 1948 г. А това са:
Вълчо Радев
Стойчо Радев
Вълчо Вътов
Банчо Кацаров от 14.12.1914 г. до
20.4.1920г.
Панко Ангелов
Банчо Кацаров от 11.7.1922г. до 7.5.1923 г.
Иван Колев
Вълко Андреев
Банчо Кацаров от 1.10.1924 до 20.11.1932 г.
Кольо Георгиев от 20.11.1932 г. до 7.12.1938г.
Цано Райков
Върбан Дочев
Марин Черганов от 29.10.1945 до 1 .4.1946г.
Банчо Кацаров от 10.5.1946г. до 10.5.1 947г.
Кольо Георгиев Колев
Христо Петков Нешев
В книгата на Стоян Филипов „Сказание за Лесидрен” изд. Български писател С.2006 г.
са публикувани две постановления от 1888
и 1902 г. и един протокол от 1889 г., които дават информация за събития,
станали през този период в Лесидрен.
Присъствували: Кмет: Петко
Стоянов, Помощник-кмета Марин Краюв, Петко Маринов, Тодор Диков Краю Петров,
Въто Райков Членове: Атанас Съюв, Петър
Денчов Цветко Йотов, Въло Колюв Йото Симеонов и Въто Дойчинов
Кметът Петко Стоянов сложи на разглеждане делото по
селските пасища, назоваеми Стъргон, Яворово и пр., които пасища Общината на
село Голямо Жилязвене и общината на гр. Тетевен искат да усвоят като че уж тие
ги стопанисвале и владеле от старо време, но тъй като тие пасища от старо време
са собствено притежание на с. Леси-Дрен, Тетевенска околия, Ловчанско Окръжие,
за които пасища селото притежаваше и владетелен документ (Худуд нааме) от
Турското Правителство, койтодокумент във времето на Войната ся изгуби и понеже за гореспоменатите
Пасища е заведено дело в Ловчанския Окръжен съд от поменатите Общини и като се
има предвид, че въпросните Пасища са Притежание на селото ни, трябва да има
забележено в Турската Царска Архива в Цариград, то
Общинското управление
Постанови:
Упълномощава от страна на цялата община Стоян Денчов и
Тодор Диков от селото Леси-Дрен да отидат в Цариград с разноски на общината, за
да извадят Сверен Препис от Турската Царска Архива (Дефтер Хакани) на селските
ни пасища и земи.
Това постановление ще се изпрати Господину Ловчанскому Окруж-ному
Управителю на утвърждение.
Леси-Дренски Общин. Кмет: П. Стоянов
Помощник Кмета: М. Краюв
Членове: П. Маринов, Т. Диков, Краю Петров - подписах го аз: С. Денчов,
Въто Райков, Атанас Съюв, Петър Денчов, Цвятко Йотов, Вълу Колюв, И. Симеонов -
подписах го аз: С. Денчов, Въто Дойчинов.
Министерството на Вътрешните Дела удостоверява подлинност-та на приложените
върху първата страница...
Протокол от 22 януари 1889 г. [17]
Днес, на 22 януарий 1889 година,
Леси-Дрен. Общин. Съвет, състоящ се от Кмета П. Стоянов и членовете: В.
Дойчинов, В. Райков, В. Колюв, К. Петров, И. Симеонов, Т. Диков, в днешното си
заседание разгледа въпроса по сметката на общината с доверителите й Стоян
Денчов и Тодор Диков, които Общин. Съвет упълномощи да отидат в Цариград с разноски на общината, за да извадят сверен прение от Турската
Царска архива на общинските пасища и земи, за която цел общината им даде 1090
хиляди и деветдесет лева, т.е. 20 наполеона и 30 златни турски лири. Сметката
Съветът призна, че доверителите са похарчили 914 деветстотин и четиринайсет
лева и 90 стотинки и са възвърнали 175 лева и 10 стотинки, които суми
доверителите възвърнаха на Кмета П. Стоянов, който ся обязява да ги възвърне на
Въла Калчов и Въла Маринов, от които са и взети. Предвид на това ся състави
настоящият Протокол, който ся и подписа. Препис от него да ся даде на
доверителите.
Първообразното подписали кмет П.
Стоянов, членове Т. Диков, В. Дойчинов, В. Колюв, И. Симеонов, К. Петров, А.
Съюв, В. Райков.
С първообраза е вярно.
Леси-Дрен Общин. Кмет (подпис П.
Стоянов)
Писар П. Маринов
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1212 на Плевенския
Окръжен управител за бюджета на Лесидренската селска община. [18]
Постановление
№ 1212
Долуподписания Плевенски Окръжен Управител, като разгледах приходния и
разходния бюджет им Лесидренската селски община на 1902 г. финансова година, като взех пред вид постановлението на общинския съвет от
10 ноември 1901,т. № 36 и заключението на Плевенската Окръжна Постоянна
Комисия, на основание чл. 76 от закона за селските общини, постанових:
Чл. 1. Бюджетът на Лесидренската селска община за 1902 година се определя,
съгласно с изложените подробности в колоните № 6 на горните таблици, а именно:
Приходите на сума 4221 лв. - ст.
Разходите на сума 4916 лв. ст.
Чл. 2. Сумата на всеки параграф от разходния бюджет не може да се
предплаща, ако не се направи пренасяне суми от други параграфи, съгласно чл. 12
от Правилника на счетоводството на селските общински управления. За всяка
превишена сума, кмета отговаря лично.
Чл. 3. Копие от бюджета, облечено с настоящето постановление ще се изпрати:
1. на общинския кмет;
2. на околийския началник
Гр. Плевен 29 I 1902 год.
Под. И. Д. Окр. Управител: Ив. X. Рачев
Вярно чл. секретар: П. Тодоров Лесидренски общински кмет: Подпис
Във вестник ”Тетевенски вести”, бр. от 1982г. е публикувана статия „Пътят
Тетевен-Лесидрен”.
В нея пише:”Пътят бил проектиран 19 км. Трябвало да се отдели от шосето
Тетевен-Рибарица на 4 км. от града при Свидовски дол и да потегли нагоре към
билото на местността Бивола. През 1913г. започнало прокарването му с трудова
повинност от населението. От 15.5.1927 г. до 1928 г. по пътя идва да работи
трудово поделение от Плевен с повече от 150 трудоваци. Пътят се прокопава
едновременно от Скриботна и от към
Тетевен. Работи се на ръка с кирки и лопати. Изкопните завои достигали до 5-6м.
височина. Тежко било изкопаването на скалистите терени. Служели си с дълги шила
и взривявали ламджийски барут. По суха каменна зидария правели подпорните стени
и 6 моста в Янкулски дол, Сеньов дол, Муньов дол, Македонски трап, Смоянски дол
и Льосковата бичкия. А отгоре мостовете покривали с дъбови биндери. Пътното платно е било 6 метра
и е било измично, тъй като средният наклон е 20 градуса. Два километра от пътя
до местността Бялата долчина са били и чакълирани. Най-горната част е в превала
в местността Бивола, висока 750 м. надморска височина.
На начинанието /строенето на пътя/
помагали колибарите от махалите - Краен рът, Пенчовци, Черкезите, Панковските
колиби. През летните горещини носели мляко и други продукти. Трудоваците също
им помогнали,като заустили изворчето в Якорудската долчина и направили чешма.
Друга чешма в местността Койнец направили Илия Дилов и Марин Кутевски. Филип
Абаджиев направил чешмата в Муньов дол.
Някога по тези места ставали и
оброци.Много хора се събирали на оброка на Свети Георги в местността Года и на
оброка в Мало бърдо.
До 1981 г. били електрифицирани и
последните колиби на колибарите в района на пътя. Но пътя, който бил 19 км. и
скъсявал разстоянията от Тетевен до Лесидрен си останал недовършен. На много
места пороите разрушили направеното”.
КОЛЬО ГЕОРГИЕВ
КОЛЕВ е бил
Секретар бирник на Народен съвет Лесидрен през периода от 2.11.1932 г. до 7.12.
1938г. и от 1.9.1948 г. до 7.3.1951г. Роден е на 21.08.1902 г. в земеделско
семейство. Баща му Георги Колев Найденов през 1929г. е притежавал половината от
содолимонадена фабрика, която през 1959г. бива предадена на Тетевенския
Околийски промкомбинат. Кольо Георгиев Колев учи в Тетевен и завършва Ловешкото
педагогическо училище. Бил е приет във историко философски факултет на
Софийския университет, но учи само два семестъра и прекъсва образоването си.
Учителствал 6 години в Лесидрен,
Славщица и в село Лесчери, Веленско /Македония/. Работил е като секретар на
Околийски съд в Тетевен през периода от 1.7.1932 г. – 5.11.1932г.
В една своя автобиография пише от
23.8.1954 г.: „ През времето, когато не
съм бил на работа /служба/, съм работил в содомиалната работилница. до 9. 9.
1944г. не съм членувал в никаква политическа организация. От 9.9. съм член
на Е.О.П.О- ОФ, а сега съм председател
на същата. Имам само една сестра, която е прогимназиална учителка в с. Лесидрен
и е омъжена за Милчо Ст. Врабевски от Тетевен... Женен съм. Деца Нямам. Съпругата ми е безпартийна,
произхожда от занаятчийско семейство и е първоначална учителка в Народно
основно училище село Лесидрен...”
Приложение №1
На снимката: Мария /Мара/ Георгиева
Съпруга на Кольо Георгиев е била Мария /Мара/ Георгиева, а
сестра му се е казвала Найда по съпруг.
Дядото на Кольо и Найда - Георги Колев Найденов /на снимката, в ляво / е бил кмет на
Лесидрен в периода от 1915 до 1918 г. Роден е през 1879 г.
Запазено е в много лош вид
майсторско свидетелство от Русенска търговско индустриална камара на Георги Колев Найденов[19],
роден през 1879 г., което удостоверява, че същият е провъзгласен ”за майстор по
занаята - газирани безалкохолни
напитки.”/Приложение №1/
Запазено е и майсторско
свидетелско, издадено областна стопанска камара в Плевен от 1945 г., според
което Кольо Георгиев Колев е
„провъзгласен по занаята майстор за безалкохолни и газирани напитки”. /Приложение 2/
Приложение №2
Кольо Дочев Колев, снимката е предоставена от Павлина Добрева
КОЛЬО ДОЧЕВ КОЛЕВ е бил кмет на Лесидрен през
периода от 1962 до 1979 година. завършил
е Основно образование и 2 годишна партийна школа.
Роден е на 24 ноември
1924 година. Баща му Дочо е от Преченишкия род.
Кольо Дочев е бил един от най-успешните кметове на
Лесидрен[20]. През 1969 г. е награден
с медал, през 1974 г- със златна значка и въпреки това е изключен от партията и
уволнен от работа през 1979 г. Причината за това е така нареченият „Проект за
Калнишка селищна система”. Според този проект трябвало е да се изгради селищна
система с център Лесидрен, която да включва селата по река Калник от Голяма Желязна до Български
извор. Но Петър Балевски[21], който е бил член
на комисията е лобирал за това център на
общината да стане родното му място – гр. Угърчин.
Кольо Дочев /в ляво/ снимката е предоставена от Павлина Добрева
Кольо Дочев и някои от партийните
лидери на Лесидрен са се борили за реализирането на „Проекта Калнишка селищна
система” и за това Лесидрен да остане център на общината докрай, но не са могли
да се преборят. Това е довело до доста последици за Кольо Дочев. След
уволнението започва работа на кабелите в
„Елпром” Лесидрен. Разболява се и почива на 5.10.1987 г.
 |
| Кольо Дочев /в дясно/ снимката е предоставена от Павлина Добрева |
 |
ДВА ПРЕДИЗБОРНИ
ПОЗИВА от ИЗБОРИ в ЛЕСИДРЕН,
проведени през 1918 г. и 1922 г.
ТЕКСТ НА ДОКУМЕНТА:
ДЕМОКРАТИЧЕСКА
ОРГАНИЗАЦИЯ
с.
Леси-дрен
ПОЗИВЪ
ИЗБИРАТЕЛИ,
От ред години
политиката на раздвоеност, несъгласие и дребни партизански борби между
нашите съселяни са се изострили твърде много и ние и нашето хубаво
и богато село сме останали много назад във всяко едно отношение. Назад сме
ние не само от околните села по-малки от нашето, но сме по-надире от много по-бедни в нашата околия села.
Антагонизъм и завист са съсипвали до сега всяко по-смело и хубаво начинание.
Личните и махленски амбиции защо да е „този”, а не „онзи”, делението на „горни”
и „долни”, на „наши” и „ваши”, тези които са били начело на управлението в
нашето село и са искали да направят нещо добро, тя дребнави партизански ежби и
лични гонения са причина досега да сме без училище, без канцелария, без пътища
и мостове, въпреки, че сме в балкана с изобилни гори и вода, с хубави природни
богатства не сме ги използвали, пием мръсна и често пъти заразена вода, нямаме
чешми!
ГРАЖДАНИ,
Ние
всички сме Лесидренци, от нашето село сме си и по-напред за него милеем, за
него тъжим! Оставете дребнавите и лични ежби, сплотете се, съгласете се и
всички честни и съзнателни лесидренци с общи усилия да изберем човек за
кмет и общински съветници, хора с твърда
воля и честни, които да милеят за селото и за бъдещето му, които да гледат и
защитават общите интереси на селото ни.
Ето
защо гласувайте за общински избор в неделя 7 того за листата на Панко Р. Цоков
и неговите другари, които със съдействието на своите приятели и подкрепата на
селяните с добрите мероприятия ще подигнат нашето село.
ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПРОГРАМА Е
СЛЕДНАТА:
- Чрез народно допитване да се създадат приходи и средства на общината, като се използват най-уместно общинските имоти.
- Да се построи достатъчно удобно и хигиенично училищно здание.
- Да се открие прогимназия в селото ни.
- Да се построи общинско здание /канцелария/.
- Да се поправят улиците на селото ни.
- Да се направи нов път до Голяма Желязна и се доизкара този до Помашка Лешница и гр. Тетевен, също да се поправят пътищата между имотите и общинските гори и да се поправят мостовете из района на селото ни.
- Да се докара чиста и достатъчно вода в селото, като се поставят нужните чешми.
Гласувайте
за доброто на селото ни, за неговото повдигне!
Презрете
кандидатите за общински съветници, които през времето на войната са били на
топло и не са били на фронта!
Не
гласувайте за Георги К. Найденов, който като кмет през войната поиска бюджет,
платени нему и на персонала му 33000 лева, като добавъчно възнаграждение,
въпреки че заплатата им напълно е изплатена и са седели на топло и е реквизирал
несправедливо! Тоя нов товар ще падне пак върху вашите кесии!
Не
гласувайте за Стойко Ст. Въчов Матин, който още не е дал отчет къде са телта и
коловете за заграждението на гробищата и е бил в София и тук търговец.
Не
гласувайте и не слушайте разни хлапета, които със своята измамническа политик
ще спъват напредъка на селото ни, също избягвайте новородените сбирщини н
„земледелската дружба”, които с нападките на занаятчиите ни си показаха своята
уж защита на селото ни.
НАПРЕД
НА 7 Т.М. КЪМ УРНИТЕ ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ПРАВОТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА!
ОТ ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
Книж.
Печ. и Книговезница “Борба” – Тетевен
ТЕКСТ НА
ДОКУМЕНТА:
ПОЗИВ
КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ НА ЛЕСИДРЕН
Граждани,
Когато във Вас настъпи съзнанието и се
сплотихте всички в едно за доизкарване селото ни на добър край, защото
благодарение само на това, че различни службогонци са Ви люшкали в различни
посоки Вие виждате до какъв край е докарано нашето хубаво китно село, за голямо
съжаление на всички ни намериха се майки в Лесидрен, които са родили изчадия да
рушат доброто дело на всички в селото, Вие виждате какво става днес в селото
ни. Всички партий сложиха партийните интереси по-долу от тези на селото и сплотени в обща листа за благото на селото
заработиха знаейки, че селото ни останало назад във всяко отношение предстои да
има хубави пътища, още чешми, още мостове, а най-важното ново училище и ред
други обществени мероприятия – болшинството
добри граждани Лесидренци оставиха и своите лични интереси имайки
предвид резултатите от двегодишната селска сплотеност-плод на която е хубавият
общински дом, чешми, полски пътища и ред други работи, които са гордост на
селото ни и държим първо място в околията излизат с открито чело с листа, в
която са вписани хора от всички партии и от цяло село начело със досегашния
кмет ПАНКО Р. ЦОКОВ, заслугите на когото околията вижда повече от нас и сме
предмет на завист от нашите съседни села. Но непризнателни и незадоволени
личности, сбирщина от селото ни слагат своите интереси по-високо от вашите и
излизат и са ръгнали да изтръгнат гласовете ви. КОИ СА ТЕ?!
1.
Райко Петров – в миналото общински управник, досегашен училищен
председател, който не знае колко учители имаме и който подписва селските книжа
на дръвника, дето си прави колата. Наистина има добър кайфет, когато наметне
дрехата си и обикаля къщата си и гледа кой минава по пътя....?!
2.
Гето Петков, ами какво да кажем за него, като добре го познавате.
Той като идва при вас да реве против заплатите в общината днес излиза да го избирате
за съветник, за да си гласува хиляда лева възнаграждение за миналото време като
член от тричленната комисия, защото досегашния свет и кмет отказва да му го
даде.
3.
Кольо Ст. Йотов, който смята, че като стане съветник няма да
бъде обложен с данък за лихварство.
4.
Тодор Панков, който реве против пътищата, но неговите кола по тях
вървят и който синът му ако е в общината няма да се цепи и кандидатира за
такъв.
5.
Тодор Ст. Фиков ами какво да кажем за този „муши трън”
както го наричате. Той става съветник, защото е човек с големи способности: 25
годишна служба и днес получава пенсия за своите заслуги. Не помните ли го като
горски стражар, като писар в общината, като готвач в болницата в Бяла Слатина,
като такъв на фронта и сега човекът върши хубава работа.
Да
изброяваме ли и другите и да им правим ли тази чест?! Не.
ЛЕСИДРЕНЦИ,
Нито
глас за тези хора в селото ни. Презрете ги не само като кандидати а и като
граждани на селото ни.
ЛЕСИДРЕНЦИ,
Пред вас се явяват да изтръгнат гласовете
гробаджийте на България, на вашите бащи, братя тъй наречените НАЦЮИОНАЛ –
ЛИБЕРАЛИ. Не искаме да говорим за кандидатите им, защото Вие ги виждате кои са.
Но за какво идват те при Вас, да оправят общинските работи ли?! Не- Те имат
заповед от своите щабове да приберат всичко недоволно при тях, да получат
повече гласове и Цар Борис да ги повика на власт за да повърнат наново
прокудения си Бог – дядо Радославов и му окачат брадата, която Вие обръснахте.
А ми не виждате ли кой Ви кара да гласувате за тях СИМЕОН И. СИМЕОНОВ
прозбописеца на анонимни заявления за контрабанда и др.
ЛЕСИДРЕНЦИ,
Нито
един глас за тази сбирщина на катастрофаджийте преди да гласувате за тях
погледнете към ГУБЕ там при паметника където 100 души ваши брат и роднини
почиват.
ЛЕСИДРЕНЦИ,
Всички
към изборното място с бюлетината на Селската листа водена от Сговора с
кандидатите й:
ОБЩИНСКИ
СЪВЕТНИЦИ:
Панко
Р. Цоков
Атанас
П. Левишки
Крум
Всилев
Дико
Цоков
Йото
Петков
Никола
В. Стойков
Кольо
Янков
Драган
Д. Симеонов
Филип
Ив. Цоков
Стоян
Петков
Христо
Цоков
Никола
П. Михайлов
УЧИЛИЩНИ
НАСТОЯТЕЛИ:
Никола
П. Михайлов
Денчо
Шишков
Съю
Лилов
Димитър
Гачов
Филип
Райков
ГРУПА
СЕЛЯНИ
Ловеч
печ. на Д. Мичев и Син
 |
| Снимка, предоставена от Крайна Райкова |
 |
| Снимка, предоставена от Мария Гетова |
[1] Ръкописът, както и касетата с направения запис на дядо Ради ми беше
предоставен от неговата внучка Росица
Енева, за което й изказвам най-искрените си благодарности.
[2] В църковен регистър на храм „Свети Великомъченик Георги” с. Лесидрен е отбелязано, че свещеник Михаил поп Атанасов
е починал на 27 юни 1915 година на 75 години, което означава че е роден
около 1840 година.
[4] под.№ ІV. 138.42 на стр.35 за Иван Василев Колев, под №.ІV 310.77 на
стр.77 за Тодор Дяков Тодоров , под № VІ.742.25 на стр. 584 за Цеко Цеков
[5] В Читалище „Възраждане” с. Лесидрен е запазено удостоверение, в което е
записано: „Щабът на поделение 69448 дава
настоящето на к. подофицер Додю Танев Нисторов в удостоверяване на това, че същият е взел участие в похода на Първа българска
армия в борбата й срещу Германия. В дните на Отечествената война същият се
очерта като образцов войник и активист. Добре ориентиран и запознат със
задачите на новото време той поддържаше у себе си и у околните духа,
заздравяваш по тоя начин дисциплината, което от своя страна водеше към
по-бързото разгромяване на врага. От държането и дейността на к. подофицер
Додьо Танев Нисторов се вижда, че на същия може да се разчита във всяко
отношение и че той е служил верно, честно и предано на своето Отечество.
Настоящото му се дава да му послужи, където трябва.” Следва печат на поделение
69448 и подпис на капитана, помощник командир на поделението..
[6] По вероятно е и пътя и селския мост да са правени около 1920 година.
[7]Справката е изготвена от Райна Маринова Филипова, завеждащ административно
обслужване на населението в кметство с.Лесидрен през 2003 година.
[9] Бил е два пъти кмет на Лесидрен през 1918-22год. и през1924-1928г. Починал
е от ужилване от стършел на 6.9.1928г.
[11] Влиза в сила закон, според който за кмет може да бъде избран човек с висше
юридическо образование. По силата на този закон са избрани и тримата следващи
кметове, които не са от Лесидрен.
[12] Син на Милка Рогелска и Марин Петров, учител в Лесидрен. Бащата е починал
рано и Васил е осиновен от Йордан Бояджиев. Васил Бояджиев е завършил гимназия
в Прага и е един от основателите на кооперацията, както и дарител за строежа на
училището. След 1945 г. е репресиран, съден, осъждан и лежал в затвора в
Плевен, Сливен и Белене, заради това, че е бил последователен и неотстъпчив от
идеите на Земеделския съюз. Личен приятел на Г. М. Димитров, Георги Борсолов,
Асен Павлов и Ради Найденов. Умира през 1971 г. в Лесидрен.
[14] Този състав на общинския съвет взема решение да се построи сградата на
кметството на общината, която се намира до къщата на Пенка Мирчева. Сградата се
строи за много кратко време с дарения на общинските съветници и хора от
Лесидрен и доброволен труд на населението.
[20] През времето на неговите кметски мандати се прави канализиране и изграждане
на водопровода от Недините езера, строят се сградите на Горското стопанство, Селкоопа
/1962г./ и Читалището през 1963г. През 1962г. се асфалтира пътя от Червения
мост до селото. През 1966 г. на общоселско събрание било взето решение всеки мъж да работи 8 трудодни и всяка жена по 4 в полза на селото. Прави се
пътя до Върбата, строи се бетонен мост на Синия вир. Асфалтират се улиците и се
строят тротоарите. Сградата на Кметството и
Пощата са построени през 1971г. През 1976г. към сградата на училището се
строи салон и общежитие. Асфалтират се улиците и се правят тротоари.
[21] Петър Балевски
е роден на 4 май 1933
година в Угърчин. От 1947 година е
член на Работническия
младежки съюз. Завършва висше икономическо образование. През 1957
година става член на БКП, след което заема различни номенклатурни длъжности в Димитровския
комунистически младежки съюз и Централния комитет
(ЦК) на БКП. През 1969 година Балевски става секретар, а по-късно и първи
секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч, като остава на този пост до 1986
година. От 1971 година е кандидат-член, а от 1977 година – член на ЦК на БКП.
След Ноемврийския
пленум на ЦК на БКП от 1989 година за кратко е първи
заместник-министър на икономиката и планирането с ранг на министър в правителството
на Георги Атанасов.
От 1990 до 1992 година е председател на Комитета по цените.
Петър Балевски умира на 2 март 1997
година в София.
