ТРАДИЦИОНЕН ОБРОК и ЛИТИЙНО ШЕСТВИЕ на ИЛИНДЕН в ЛЕСИДРЕН

ТРАДИЦИОНЕН ОБРОК И ЛИТИЙНО ШЕСТВИЕ на ИЛИНДЕН в ЛЕСИДРЕН

Камелия Мирчева

20 юли 2013 година, Илинден е.

Горещо и задушно е. Но горещината не пречи на хората да се съберат в  Църквата „Свети Великомъченик Георги” в Лесидрен.  Храмът е построен през 1859 година и от 1976 г. е признат за паметник на културата.

Тази година за пръв път по идея на църковното настоятелство след Светата литургия в храма бе изнесена иконата на Свети Илия от църквата и принесена с литийно шествие до местността „Губе”, където след Тържествен водосвет и освещаването на трапезата се проведе традиционният оброк, посветен на Свети Илия.  

Празникът се реализира благодарение на спонсорството на Станимир Петков, Искрен Йотов, Марек Сираков, Йото Петков, Свилен Делийски, Петко Вътов, Станислав Иков, и Адриана Добрева. Основната организация бе осъществена от Църковното настоятелство с председател Отец Вельо и членове Искрен Йотов, Адриана Добрева и Малинка Лазарова.

Присъстващите бяха впечатлени от вкусно приготвените ястия от Найда Гачева, а клисарят на църквата Милка Стойкова активно участваше в цялостната организация на празника.

От незапомнени времена в Лесидрен се е празнувал ИЛИНДЕН. Извършвал се е молебен в местността „Губе”.  В по-стари времена са се раздавали пити хляб и краставици, с които се споменавали мъртвите и благославяли живите, в по-късни времена са се колели агнета или овце и се е правел традиционен курбан. От месото се в местността „Губе”се  готвела супа и яхния с ориз. Тази традиция се е запазила и до днес. 

Легендата разказва, че много отдавна по тези места живеели траки. После дошли римляните, които завлядяли местните племена.

Тук, в Лесидрен, от древни времена се разказват легенда за траките, които при нашествието просто изчезнали пред очите на смаяните римляни. Дали това е свързано с тайните входове на пещерите, които изобилстват по тези места, можем само да гадаем. Нарекли местността „Губе”. 

В нея, в близост до мястото където се провежда молебена е издигнат паметник в памет на загинали лесидренци във войните. През 1912 година в Балканската война на фронта са изпратени 120 войници от Лесидрен, а в І Световна война са воювали 350 души, от които 93 ма загиват на фронта. Имената на загиналите са изписани на паметника.

Миналото на Лесидрен е скрито в разказваните легенди, в преданията и в част от запазените традиции.

 Според християнската традиция българската православна църква на 20 юли почита Свети Пророк Илия[1] – един от най-великите измежду старозаветните праведници. Още от древността християнската църква го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божи дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".

Пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тезвия в Палестина и живял през времето на израилския цар Ахав. Родът му произлизал от свещеническото Аараоново племе. 

 

       При раждането на Илия, баща му получил видение, в което мъже с внушителен вид го поздравили и повили бебето с огнени пелени, след което го накърмили с огнен пламък. Смутил се бащата и отишъл при свещениците в Йерусалим, на които разказал видението си. Те му казали:

- Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат, словото му ще бъде като огън, силно и действено, а животът му – угоден Богу и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия значи крепост Господня

Житието на Свети  Пророк Илия е една непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Неговият живот не завършва като у другите човеци - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.

Израилските царе живеели нечестиво. От всички тях най-недостойни били Ахав и жена му Иезавел, които построили в Самария капище на езическия бог Ваал.  Те преследвали и избивали пророците и верните служители на Господа. Илия дошъл при царя и му казал:

-Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато не помоля Господа за това!

Ахав и жена му, вместо да се разкаят поискали да убият Илия, но Господ спасил пророка, като му казал да иде и да се скрия, до потока при Хорат, близо до Йордан! Казал му още:

-Ще пиеш от водата на потока и Аз ще заповядам на враните да те хранят.

Илия изпълнил заръката и заживял при потока. Враните вечер и сутрин му носели храна. Думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша – ни дъжд, ни роса падали на земята. По целия Израил настъпил ужасен глад. От продължителното бездъждие изсъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал:

-Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни.

Когато Илия отишъл и градските порти видял една жена, която събирала дърва. Тя била вдовица и имала един син. Илия поискал от нея вода и жената като оставила работата си, веднага отишла за вода.

      -Донеси ми и хляб, понеже съм гладен! – казал й пророкът.

    -Господ ми е свидетел – отвърнала жената-нямам хляб. Останало ми е шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърнето. И ето, аз ще събера две – три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си, ще изядем това и ще умрем.

     - Не бой се! – казал пророкът. – Върви и направи, което казах, направи малка прясна пита за мене и ми я донеси! А за себе си и сина си ще направиш после. Защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши и маслиновото масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята. Благочестивата жена повярвала на думите на пророка и от последния свой запас му изпекла хляб. И действително, през всичкото време на страшния глад брашното и маслото не свършвали  и тя хранела себе си, сина си и светия пророк, който останал да живее при тях. Не след много време синът на бедната вдовица ненадейно заболял и умрял. В своята голяма скръб майката казвала на пророка:

      - Защо си дошъл, човече Божи, да ме накажеш за греховете ми и да умориш сина ми?
    Илия взел детето, сложил го на леглото си и започнал да моли Бога да му възвърне живота. Господ чул молитвата на Светия пророк и възвърнал живота на умрелия.

     - Виждаш, син ти е жив – казал той на вдовицата, която радостно извикала:

   -Сега виждам, че ти си човек Божи и че словото Господне в твоите уста е истинско.

      Преданието говори, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото   Господ по-късно пратил да проповядва в Ниневия.

Сушата продължила три години и шест месеца. Израилтяните тежко страдали: всичко изсъхнало и нямало какво да ядат ни хората, ни добитъка.

Господ се съжалил над израилтяните и чул молитвите им. В Своето милосърдие Господ заповядал на Илия да иде при Ахав и да му възвести за прекратяването на сушата. Илия изпълнил това.

По пътя Илия срещнал Авдий, добър и благочестив царски служител, който някога спасил от гнева на Иезавел сто верни служители Господни. Авдий, по заповед на царя, търсил долина с потоци, където биха могли да пасат царските коне.

        -Извести на царя за моето пристигане – казал му Илия.

         Но Авдий се изплашил от това поръчение.

       -По всички страни те търси царят – казал той на пророка - и ако аз сега му кажа, че си дошъл, а Духът Господен изведнъж те вземе от тук, царят ще заповяда да ме убият.

Но Илия обещал тоя ден да се яви при Ахав, и Авдий известил на царя, че Илия иде.

Ахав пасрещнал Илия и с гняв му казал:

       -Ти ли си, който смущаваш Израиля?

      - Не аз смущавам Израиля – спокойно отговорил Илия - а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци. Заповядай на тоя народ да се събере на планината Кармил и нека дойдат там и пророците и жреците на Ваал, за да узнаят истинския Бог.
        Царят изпълнил желанието на Илия. Множество народ с жреците и пророците на Ваал се събрали на планината Кармил. Илия дошъл и им казал:

      -Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!

      Народът мълчал.

      -Аз съм тук едничък от пророците Божи – продължил Илия, - а Ваалови пророци са 450. Дайте две телета! Нека жреците приготвят жертва за Ваал, а аз ще приготвя жертва на Бога! И оногова ще признаем за истински Бог, който ще прати огън на жертвеника.

      Целият народ се съгласил на предложението на Илия. Лъжепророците взели теле, турили го на жертвеника и почнали да молят Ваала да прати огън на жертвеника. Но напразно се молили те от сутрин до пладне, напразно викали:

      -Ваале, чуй ни! – огън не паднал на жертвеника.

    Вечерта, когато всички се убедили, че моленията към Ваал са напразни, Илия казал на лъжепророците:

     -Сега дайте на мене да приготвя моето жертвоприношение!

   Той взел 12 камъни, по числото на Израилевите колена и направил от тях жертвеник. Около жертвеника направил окоп, заклал теле и го положил върху дървета.

    -Сега – казал той на народа – донесете вода и я излейте върху жертвата.

   Това те направили три пъти и то така, че и целият окоп около жертвеника се напълнил с вода.

    Тогава Свети Пророк Илия дигнал очи към небето и казал:

    -Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаковов, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти,  Господи, си Бог и обрърни към Себе Си сърцата на тия люде!

   Веднага огън паднал върху жертвеника и запалил жертвата, камъните, дърветата и дори водата в окопа. Като видял това, народът паднал на земята и изповядал единия Бог

     След това Илия казал на царя:

    -Сега си иди у дома, за да не те настигне дъждът, а сам се изкачил на планината и дълго се молил. И веднага се дигнал вятър, небето се покрило с облаци и проливен дъжд паднал на изсъхналата земя.Трябвало да се очаква, че всички невярващи след това ще се обърнат към Бога с разкаяние. Но жестоката Иезавел не се смирила пред Господа. Обхваната от гняв, загдето нейните пророци били избити, тя се заканвала да убие Илия. Господ спасил пророка, който се оттеглил в Аравийската пустиня. Скърбейки за неверието и ожесточението на людете, Илия молил Бога да му прати смърт. Но Господ чрез поразителни поличби доказал на пророка, че той никога не трябва да пада духом, а винаги твърдо да се уповава на всемогъщия и всеблаг Бог. Той пратил   Своя ангел да храни пророка в пустинята. Веднъж, като се събудил, Илия намерил до възглавницата си хляб и стомна вода и бил подканен от ангела да яде и пие. Подкрепен от тая дивна храна, Илия тръгнал и след 40 дни дошъл в планината Хорив. Тук той се поселил в една пещера и не преставал да скърби за прегрешенията на Израиля.

          Веднъж чул глас Господен да го пита:

         -Защо си тук, Илия?

        Пророкът отговорил:

      -Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци. Само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.

        Гласът Господен му казал:

       -Иди утре на планината. Господ ще мине покрай тебе.

  На другия ден Илия се изкачил на планината да очаква Господа. Изведнъж се дигнал страшен вятър, който тресял планината и събарял каменни скали. Но Господ не бил в тоя бурен вятър. След това настанал земетръс, но и в него не бил Господ. Светкавица разкъсвала облаците, но и в нея не бил Господ. Най-после повял лъх на тих ветрец и в него Илия почувствал присъствието на Господа. Той си покрил главата, застанал пред своята пещера и Бог беседвал с него. Господ утешил скърбящия пророк, като му открил, че в Израиля има повече благочестиви люде, отколкото той мисли, защото 7000 мъже не са се поклонили на идолите. Илия пророкувал 25 години и край река Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.

Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. 

Заради силата, която притежавал, българския народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. 

В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

        В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Светецът е покровител на дъжда, светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата от пожари. Народът смята, че той препуска по небето в златна колесница с шест коня, от която хвърля огнени стрели. Смята се, че е покровител на земеделците и за тях моли от Господ хубаво време, плодородие, здраве и благополучие.

Свети Пророк Илия е и покровител на занаятчиите – кожухари, грънчари, дърводелци, самарджии и фурнаджии.

Според народните поверия, набраните  на Илинден билки са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Считало се, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния. На този ден се е вярвало, че не трябва да се работи, както на полето, така и вкъщи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Не трябвало да се чисти, пере, тъче, шие и никой да не се подстригва. Единствено позволено е да се приготвя храна. На Илинден не трябва да се влиза в море или в река, тъй като на този ден водата взема жертви за курбан.

На 20 юли българският народ  прекланя глава и пред всички жертви от Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година - една от най-трагичните дати в нашата история.

Използвана литература:

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

---

[1] Животът и служението на пророк Илия в Северното Израилско царство са описани в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет (ІІІ Царе17-19; 21 гл.; IV Царе 1-2 гл.). В Библията няма написана от него книга.