За Лесидрен и лесидренци: януари 2015

НАРОДНИ НОСИИ в с.Лесидрен, Ловешко[1]

Камелия Мирчева

Битът, говорът и облеклото на лесидренци се различават от тези на живеещите в околните села. Говорът е твърд.

Теренно етнографско проучване на народни носии потвърждава, че действително населението има градски произход. Облеклото на заселниците претърпява уникално развитие – от градски към селски тип носия.

Много голям интерес представлява развитието на женския костюм. Той претърпява по-динамични промени и постепенно елементите се приспособяват към селския бит и придобиват нов облик. Основните елементи на костюма са: риза, /белушки/, сукман,, /сукманик/ и престилката /поскитена/.

Ризата се шиела от конопено платно. След изтъкаването му то се перяло на реката и се бухало с бухалки, за да омекне. Ръкавите, пазвата /нагръдника/ и ивицата, която се показвала под сукмана били от памучно платно. Кройката е проста и функционална - от прави парчета с прикачени с клинове под мишницата ръкави. Дантела и украса имало по края и по цялата дължина на ръкава, по огърлето и пазвата и е по - бедна по колорит и мотиви по полите.

Ризата е прорязана за главата е около 35 см. Цветовото съчетание на бродерията е – жълточервено, маслено зелено, виолетово,тъмносиньо. Мотивите са стилизирани цветя и листа. “Белушките” са се носели до около 1880-1890 година.

По-късно ризата запазва кройката си, но обеднява украсата си, за да остане само семплата шевица по огърлето.

Сукманът или “сукменикът” се е шиел от боядисан в черно тъкан плат. Дълъг е до средата на прасеца. В долният му край има украса от сукнени парчета широки по четири пръста. Цветовете се редуват - тъмно синьо, жълто, алено и зелено. По-късно сукманът запазва кройката си, материалът и цвета си, но търпи промяна в украсата – състои се от гайтани – обикновено оранжев, син, жълт,червен и зелен. Такава украса има по пазвата и по джобовете, понякога и по линиите на съшиване. В този си вид се запазва като дреха до към 50 година на ХХ век.

На кръста се поставял домашно тъкан с вълнена прежда колан. Имал е 2 лица – едното в червен цвят с бели, геометрични фигури, а другото в бял цвят с червени фигури. Украсяван е с множество топчета от разноцветна прежда. По-късно е заместен от черен колан с чепрази / павти/. Те са били ценен семеен накит, който се е предавал от баба на внучка. Престилката се опасвала върху сукмана. Тя се е тъкала от вълнена прежда.

Основният й цвят е червен, шарките са нежни раета в черно и жълто. Съшиването й е украсявано с ажур в бяло и черно. Много пищна украса от престилката са “туртите” пискюлчетата от разноцветна прежда, зашити в долния и край. По-късно престилката евоюлирала в тъмна, обикновено черна, с ярки хоризонтални или спираловидни шарки в жълто, алено, пембяно /розово/, тъмносиньо и тъмнозелено. Поръбвала се е с черна ивица кадифе. Обшивала се е с лоторки и мъниста.

Невестите върху сукмана са носели “късик”- горна дреха от бял шаяк без ръкави, дълга до средата на бедрото. Украсявяла се е с апликации от червено сукно по огърлето и с червени и черни шнурове по ръбовете. Късакът е елемент, който най-ярко илюстрира преходът от западната белодрешна носия към източната чернодрешна. Тази чисто градска красива дреха отстъпва постепенно място на ръчно изработената т.нар. “черна дреа”. “Черната дреа” е с къси ръкави и е дълга до кръста. Тъчала се е от бяла и черна вълна на райета, след което се боядисвала в червено.

“Контошът” е връхна женска дреха, ушита от тъмносиньо или черно сукно. От вътрешната страна се подплатявала с агнешки кожи, а от външната - се е украсявала с тесни ивички черни лъскави кожички, които лесидренци наричали “морско конче”. Често украсата се е изработвала от лисичи кожи,а “контошът” се е шиел от кадифе.

В по-стари времена забраждането е ставало с черни кърпи “чомбери”, но по-късно те са изместени от тънки разноцветни кърпи, наречени “бариши”. Косите жените заплитали “на крило” /много плитки, чиито краища са заплитали в един общ край/. Това било моминско и невестино заплитане.

Забрадките са се връзвали “коконски”/върховете минавали под косата и се връзвали горе при по-младите жени и под брадата при по-възрастните/. Накитите били особено пищни при невестиното облекло “мена” /за която споменахме по-горе/, нанизи от сребърни и златни пари, гривни - отворени и затворени, пръстени и чопраци.Чорапите към женските носии са изработвани ръчно чрез тъкане или плетене. Били черни и шарени. Завързвали са се под коляното с конец, наречен “петелка”. Лятно време са носели “калци”- чорапи без ходило.

Интересна е и ЛЯТНАТА ЖЕНСКА НОСИЯ. Тя се е състояла от риза, от памучно платно с ярка украса по огърлето и ръкавите. Върху ризата се опасвали алена престилка отпред и отзад – вълненик, изтъкан саморъчно. Престилката е била богато украсявана с ярки цветове. Вълненикът има 80-100 плисета. Тъкал се е се на червен фон с бели ромбоиди и зигзаобразни редове. Невероятно красив е. Завързвал се е с две вълнени върви, наречени “прашки”. Дълъг е до коляното или малко над него. Над вълненика и престилката се поставял колан с чепрази.

Мъжката носия има много общи черти с Тракийските и Странджанските носии. Състои се от: риза, потури, пояс, горно елече, кожух и ямурлук.

Ризата е изтъкана от бяло конопено или кенарено платно. Била бяла, с шарки,с черни, жълти и кремави нишки. Дължината й стигала до коленете. Яката на ризата наричали “огърле”.То било широко около 2 см. и се закопчавало отпред с черно копче, чрез направен “клюп”. Ръкавите се шиели от цяло парче платно, достигали до китката на ръката, където се стеснявали посредством набори. Завършвали с тесни маншети /около 2 см./. Закопчавали се с копче. Под мишниците от двете страни на ръкавите се зашивали четвъртити парчета.

Потурите били от саморъчно изтъкан кафяв, бозов или бял шаяк. След като се изтъче шаяка се боядисвал.

В горните си части потурите са много широки, а под коленете прилепват по формата на крака. Закопчавали са се с ръчни копчета, направени от пиринчена тел. На края крачолите завършвали с две разширения, имали два капака, единият закривал обувките и крака отпред, а другият отзад.

Потурите се набирали и завързвали около кръста с дебела връв, наричана “учкур”. Около джобовете и по края на крачолите се обшивали с гайтани. Поясът се тъчал, като цяло парче с червен цвят за младите и черен за възрастните. На двата му края се оставяли ресни от основата. Опасвал се е около кръста върху потурите или върху елечето. Тъкали са се и шарени пояси на червени и бели квадрати.

ГОРНОТО ЕЛЕЧЕ се шиело от бозав или кафяв шаяк с две предници и гръб. Предниците са се закопчавали с пиринчени копчета от тел. Обшивало се с 3 нишки гайтан около процепа за закопчаване и шията. Горната дреха била с ръкави и със 7 гайтана. Чорапите бивали сиви,черни,бозави, шарени или бели. Върху тях с размери един и половина лакът дълги и около 80 см. широки. са се навивали навущата. Те са се завързвали с черни козиняви върви или с калцуни с копчета.

ЦЪРВУЛИТЕ се шиели от свинска или говежда кожа, с помощта на кълчища, с които се нанизват. Наричали са ги “ скачки”, защото се закопчавали с клюпове. В по-късните години се носели цървули с каишки.

КОЖУХЪТ се е шиел от овчи кожи и е бил дълъг до кръста. Срещали са се разновидности:с ръкави и без ръкави.

ЯМУРЛУКЪТ се е шиел от вълнен сбит плат или от козяк. Калпаците са били бели, черни или шарени.Изработвали са се от овчи кожи. За възрастните мъже те са с обли дъна, а за по-младите с остри дъна.

Интересен елемент към мъжката и женска носия е “КИТКАТА”. Тя се е правела от чемшир и се украсява с разноцветна вълнена прежда. Към женските “китки “ се прибавяло стръкчета здравец а и др. цветя според сезона.